Освен ако не вземем Светата католическа църква като маяк на учението. Сред нейните свещени стени могат да се обръщат душите на хората, да се насочват и окуражават да променят света. Ако не беше могъщата институция, която води началото си от Рим, щяха да са нужни десетилетия, ако не и столетия, да се задействат средства, които да променят толкова много човешки сърца и души. И сред тези зали трябва да се състои подобен катаклизъм. Църквата трябва да разшири визията си, така че да може да води хората не само към вечното спасение, но и към една дълговечна държава тук, на земята. Аз не бих бил толкова прям, нито пък бих рискувал крехката нишка на пиетета, ако нямаше друга институция, толкова подходяща за нуждите на дълговечността и стабилността. Може би през идните дни някоя подобна образователна институция може да възникне, за да освободи Църквата от това тежко бреме. Докато дойде този ден обаче, Рим трябва да поеме юздите и да поведе с железен юмрук. Да накаже еретиците и да подкрепи силата на праведните си чеда. За да го направи, тя трябва да съживи средствата си, с които ръководи хората, и да развие нов начин на обучение, който да вдъхновява стремежа и посвещаването в добре диктувана стабилност.
Аз не говоря просто ей така, да се намирам на приказка. Трябва само да погледнем която и да е от германските държавици, за да разберем надвисващата неизбежна опасност. Такава голяма опасност вече се е появила в лицето на един свещеник-бунтар, мъж, който се стреми да измести авторитета от полагащото му се място. Ако сам човек може да промени волята на толкова много към ерес, представете си силата на истинската Църква, която определя действията на хората.
Добре се разбира, че пътищата към Рая и пътищата към стабилна държава изискват различни инструкции. И въпреки всичко Рим трябва да признае, че тази инструкция може да дойде от един и същи източник. Би било богохулство да претендираме, че Църквата е имала за свое предназначение да се занимава с делата на този свят. Но аз не отправям такава претенция. По-скоро вярвам, че една стабилна държава по никакъв начин не се противопоставя на висшата цел на вечното спасение, и че Църквата може да съветва и двете, без да влиза в противоречие. Вижте думите на Тома Аквински, Уилям Окхам, Дънс Скотъс, Питър Ломбард — тези учени са дали форма на тази мисия още преди столетия. За тях разумът и вярата водят вечна битка. Следователно университетите, катедралните училища и манастирите са се посветили на въпросите, съпровождащи тази борба, борба, която продължава и днес, и която остава изпитанието на просвещението на хората на Светия Дух.
Сега обаче една нова тема лежи върху масата и настоява за същото внимание — властта, чиито собствени битки подлагат на изпитание решимостта на човека в политическата и икономическата сфери. Следователно един учител трябва да развива тази нова област на преподаване и да промени определени институции в рамките на самата Църква. Вниманието на Духа трябва да остава в ръцете на по-голямата Църква. Но реверансът към политически и икономически опортюнизъм трябва да стане доменът на тази нова област. Не би трябвало да е трудно да се види как учителят може да служи на Църквата като цяло без заплаха. И наистина, когато хората живеят сигурно в един стабилен и дълготраен мир на земята, те трябва с още по-голяма страст да посвещават себе си на постигането на вечно щастие.
Тогава това призив за хаос ли е в социалната сфера? Ще дойде ли момент, когато Надзирателя ще препоръча внезапно движение, светкавично действие, за да се разклати съществуващата сфера? Не. Би било трудно да се оприличи промяната в рамките на социалната сфера с онези, нужни в пределите на политическата и икономическата сфери. Моментът на катаклизма тук идва по-рано, в самия момент, когато един човек реши да поеме контрол върху образоването в името на върховенството. В началото тази нова авантюра ще изглежда отклонение от правия път за онези, които го забележат. И въпреки това те ще го отхвърлят, няма да видят в него нищо, което да причини тревога, защото на пръв поглед тя ще има ограничено влияние. Подобно на еретическите секти, които възникват от време на време, новите школи първоначално няма да изглеждат като заплаха. Представете си обаче изненадата на хората, когато въвлечени в хаоса от политическата и икономическата сфери, видят малка армия от млади хора, напълно обучени да поведат държавата в съвсем друга посока. Тогава непросветените няма да имат никакъв избор освен да прегърнат новия път по начина, наподобяващ удавника, който протяга ръка към късчето дърво, за да се спаси от смъртта.