Преди да опиша как трите сфери могат да работят съвместно, за да създадат хаос, трябва да подчертая, че е възможно да не възникне необходимост от комбиниране на такива катаклизми. Отбелязал съм, че паниката в една сфера не е вероятно да доведе до подходящите условия, от които да се изгради стабилната държава. Ще съществуват обаче онези редки случаи, онези единични събития, които поставят лидерите в позицията на необикновена възможност. Подобно на принца на месер Николо, тези лидери ще имат щастието да благодарят за техните обстоятелства. За онези, които се ползват с благоволението на съдбата (и които са се подготвили в пределите на трите сфери), не е необходимо да четат подробно следващите страници, защото те са готови да изграждат.
За другите, с по-малко късмет, трябва да припомним, че една или две от сферите могат да поемат водачеството при предизвикването на хаоса. Социалната сфера обикновено действа като стабилизатор, отколкото като причинител на хаоса. И въпреки всичко трите трябва да координират усилията си; в противен случай единичният акт в една сфера може да се окаже безплоден спрямо благосъстоянието на държавата като цяло. Преди да бъде предприето каквото и да било действие, следователно, и тримата Префекти трябва да са в състояние да управляват хода на събитията в пределите на техните сфери. Голяма част от подготовката на тези мъже ще стане индивидуално през продължителен период на обучение, но колкото повече се приближаваме към момента на експлозията, толкова повече те трябва да действат съвместно.
В този момент е най-добре да се започне с икономически катаклизъм, защото хората са най-вече загрижени за собствените си джобове и често губят разума си, когато е заплашено богатството им. Да повторя: не е необходимо катаклизмът да бъде в големи мащаби, но да е достатъчен, за да повдигне въпроси в простите умове на хората. Веднъж появило се съмнението, за демагога не ще бъде трудно да засили несигурността сред последователите си, които ще породят паника от негодувание сред цялото общество. Защо от негодувание? Защото демагогът ще е научил учениците си да мислят лошо за текущия режим дори и по време на относително спокойствие: неуспехите да се успокоят фракциите в рамките на държавата, неуспехите да се установи печеливша търговия с чужди страни, неуспехите да се изследват възможностите за експанзия, неуспехите да се осигури икономически просперитет — това са едни от немалкото недостатъци, които демагогът ще привлече към вниманието на хората, и това ще обслужва раздвижването на прищевките. Веднъж след като станат свидетели на икономическия катаклизъм, те ще убедят себе си и другите, че разполагат тъкмо с каузата да съборят режима.
Тези неуспехи все пак няма да им бъдат достатъчни, за да причинят тотално изоставяне на преобладаващата политика. Трябва да има и едно основополагащо бедствие, за което такива неуспехи да са просто видимите знаци. И всичко това ще се върти около тази язва, така че демагогът да свиква своите войски. Най-сигурният избор е моралното разложение. Нищо не пасва така добре на човешките инстинкти както чувството на религиозно негодувание. Нека демагогът обагри всички болести на обществото като отражения на лошото морално ръководство на режима, неспособно да насочи хората по правилния курс. По този начин икономическият катаклизъм ще изглежда като окончателното злодеяние на държавата, ’затънала в неморални дела. Как по-добре да се убеди една ръмжаща тълпа, че държавата трябва да се прочисти изцяло, ако не чрез призоваване към нейната увереност в собствената й правота? Хората много бързо превъзнасят собствената си святост. Нека да повярват, че най-добре е да се прочисти както държавата, така и да се прочистят и самите те. Хаосът ще се превърне в желания избавител от една основна крещяща несправедливост.
И къде е най-добре да потърсим спасение, ако не в сферата на образованието, което разпознава стойността на стабилността? Къде е по-добре да се отмие разложението, ако не в едно училище, обгърнато в обятията на Църквата? Хората, ако бъдат добре наставлявани, с готовност ще зарежат всичко онова, което им напомня за тяхното нещастие, всичко онова, което почива върху фалшив фундамент, и ще се втурнат да поверяват колективната си съдба в ръцете на Префектите. По този начин те с желание ще се хвърлят в неизвестното, но неизвестно, което изглежда твърдо вкоренено в едно обричане на добродетелно и дълготрайно управление. Следователно жизненоважно е институциите на образованието да бъдат на място; или ако не са изцяло на място, тогава поне до степен, която ще разбуни и усмири раздразнената тълпа. Защото на хората ще им е необходимо безопасно убежище, в което да се укрият, докато наблюдават как техните шампиони рушат старите институции.