След като образователната сфера бъде радикално променена, първата задача на новата държава трябва да се състои в освобождаването й от най-упоритите елементи от предишния режим. Това, което имам предвид тук, са хората. Преживели хаоса, тези врагове на държавата ще се намират в несигурни позиции, но работа на новите лидери ще бъде да превърнат тези елементи от старото в примери. Покажете ги пред хората като автори на корупцията и разложението и ги оставете подобно на козлите на отпущението да понесат всички грехове на миналото в гробовете си. Трябва да се приложат много усилия за това пречистване, за да могат всички хора да почувстват, че са взели участие във възкресяването на държавата. Освен това такива действия ще окуражат въздържането сред хората като цяло.
Със сигурност може да се заяви, че целта да се всява страх в сърцата на хората си струва. Все пак бъдете предпазливи. Прекалената демонстрация на бруталност може да увеличи страха до опасни размери. Страхът може да бъде еликсир, който, приет в правилна доза, може да разбуди ентусиазъм: Но ако бъде даван в прекалено големи количества, се превръща в ужас, ужасът се превръща в гняв, а гневът — в ненавист и омраза. И както дава мъдър съвет месер Николо, този сорт ненавист е като звяр без господар. Властта е в много несигурно положение, когато ненавистта вилнее по улиците. Следователно Префектите трябва да са сигурни, че процесът на прочистване съответства на текущите обстоятелства и подхранва само частично порочния глад на тълпата. Агресивните им страсти винаги ще крещят за повече кръв. Но внимавайте. Не засищайте изцяло това желание. Дръжте хората гладни. Това е начинът да превърнете страха във възбуда и агресията — в плам.
Историята на Рафаел Ормети ни дава добър пример за това. Фридрих фон Кеслау, човек с изключителни дарования в областта на изграждането на нови държави, завоювал контрола върху Хамбург за известно време, като елиминирал много от враговете си в града и окачил телата им на централния площад, едновременно за да радва и плаши хората. Фон Кеслау не може да не е знаел, че неговите действия ще отприщят дива ярост сред хората, жадуващи за повече кръв. Скоро градът почнал да гъмжи от вилнеещи банди главорези. За да възстанови контрола върху тези диви хамбургци, фон Кеслау изпратил Ормети в града, за да умиротвори тълпата чрез каквито методи счете за необходими. Този Рафаел бил мъж, у когото жестокостта била венчана с ефикасността, и не след дълго всички бандити били усмирени. Жестокостта обаче си има своите ограничения, което било добре известно на фон Кеслау. Нежелаещ да насочва срещу себе си ненавистта на тези свои нови поданици, както и нежелаещ да поема вината на Ормети за всички зверства, извършени от него, фон Кеслау изпратил втори емисар да отстрани Рафаел, чието тяло една сутрин се появило насечено на отделни парчета, като всеки къс бил набучен върху отделно копие пред замъка на Адолф III. Този акт имал двойно влияние: фон Кеслау придобил славата на спасител и вдъхнал на гражданите на Хамбург здравословен страх от новия им господар. За жалост обаче царуването му траяло само няколко месеца, докато Любек си възвърнал отново града, при което тялото на фон Кеслау отишло да прави компания на жестокия си, макар и несретен последовател.
Прочистването на държавата обаче не трябва да бъде еднократен акт. От време на време според диктуваните от ситуацията обстоятелства, политическият Префект трябва да намира причина да елиминира други врагове, тези, които заплашват стабилната сърцевина на послушанието и експанзията, основите на трите сфери. Съществуват няколко начина за определяне кой трябва да живее и кой трябва да умре, но е най-добре да има някаква разумна причина за избирането на жертвите. Произволните наказания няма да доведат до добър край. По този начин той трябва да освети пътя на определена група, която без значение дали наистина, или не представлява заплаха за порядъка в държавата. Освен това хората трябва да вярват, че тази единствена група препречва пътя за достигането на съвършената стабилност. И тълпата трябва да развие презрение спрямо тези изгнаници. Най-добрият избор без съмнение биха били членовете на определени религиозни секти или граждани с чужда националност, които живеят в новата държава.