— Помогнете ми да разбера — каза Монталбано, който се владееше напълно.
— И какво толкова има за разбиране, комисарю? Всичко е ясно като бял ден. Цялата открадната стока беше в намерения камион. Нищо не липсваше, дори една клечка за зъби, една близалка. Тогава, след като не са го сторили с цел кражба, е било, за да се пошегуват и да направят нещо нестандартно.
— Аз съм малко бавен в мисленето, имайте търпение, господин Инграсия. И така, преди осем дни от автопарк в Катания, тоест от диаметрално противоположна страна на нашата, двама души отмъкват камион с ремарке от фирма „Сферлаца“. В този момент камионът е бил свободен. Седем дни този камион го държат скрит някъде в отсечката Катания — Вигата, така че никой не го е виждал наоколо. Следователно, ако разсъждаваме логично, единственият мотив, заради който този камион е откраднат и скрит, е бил да го извадят в правилния момент, за да се пошегуват с вас. Продължавам напред. Вчера през нощта камионът се появява и към един часа, когато по улиците вече има малко хора, спира пред вашия супермаркет. Нощният пазач си мисли, че карат стока, въпреки необичайния за това час. Не знаем как точно са се развили нещата, защото човекът от охраната все още не успява да проговори, но е сигурно, че са го извадили извън играта, взели са му ключовете и са влезли. Един от крадците го съблича и облича униформата му, разбира се, това е гениално решение. Второто гениално решение е, когато другите запалват лампите и започват да действат пред очите на всички, без предпазни мерки, може да се каже — посред бял ден, ако не е било през нощта. Без съмнение гениално. Защото, ако някой чужд човек случайно се окаже наблизо и види униформения пазач, който надзирава няколкото човека, които товарят камиона, няма изобщо да му мине през ума, че всъщност е кражба. Възстановката, направена от колегата ми Ауджело бе потвърдена и от свидетеля кавалер Мизурака, който по това време се е прибирал вкъщи.
Инграсия, който започваше да губи интерес, докато комисарят му говореше, при произнасяне на името подскочи като ухапан от оса.
— Мизурака?
— Да, онзи, който работеше в адресната служба.
— Ама той е фашист!
— Не виждам какво общо имат политическите пристрастия на кавалера със случката, за която говорим.
— Разбира се, че имат! Защото, когато аз се занимавах с политика, той беше мой враг.
— Сега вече не се ли занимавате с политика?
— Как да го правя! С онази групичка магистрати от Милано6, които решиха да унищожат политиката, пазара и индустрията!
— Слушайте, онова, което кавалерът ни съобщи, не са нищо друго, освен чисто и просто свидетелски показания, които потвърждават действията на крадците.
— През оная работа ми е какво потвърждава кавалерът. Казвам ви, че е само един жалък изкукуригал старец, който отдавна е преминал осемдесетте. Той е в състояние да види котка и да каже, че е слон. Освен това какво е правил там в този час на нощта?
— Не знам, ще го попитам. Искате ли да се върнем към нашия разговор?
— Да се върнем.
— След като е бил натоварен във вашия супермаркет след поне два часа работа, камионът е потеглил. Изминава пет или шест километра, върнат е назад и е бил паркиран зад бензиностанцията. Останал е там, докато не се появих аз. И според вас крадците са вдигнали цялата тази дандания, извършвайки половин дузина престъпления, рискувайки да лежат с години в затвора, само за да се посмеят или да ви накарат вие да се посмеете?
— Комисарю, може да останем да си говорим тук цяла нощ, но аз ви се заклевам, че този случай не може да е нещо различно от шега.
В хладилника намери студени макарони с домати, босилек, сушени и черни маслини, от които се носеше такъв аромат, че можеше да събуди дори умрял, и една втора гозба с хамсия, лук и оцет. Монталбано обичаше да се доверява изцяло на кулинарната, но апетитна и простонародна фантазия на Аделина, домашната помощница, жената в дома му, която идваше веднъж на ден да се погрижи за него. Тя беше майка на двама непоправими престъпници, единият от които все още беше в затвора благодарение на Монталбано. В действителност дори и този ден Аделина не го беше разочаровала. Всеки път, когато тръгваше да отвори фурната или хладилника, Монталбано започваше да изпитва същия трепет като на втори ноември7, когато беше малък и рано сутринта търсеше коша от върбови пръчки, в който през нощта мъртвите бяха оставили своите дарове. Вече позабравен празник, заличен от баналността на подаръците под коледната елха, така както в днешно време лесно се заличаваше и паметта на умрелите. Единствените, които не забравяха мъртвите, дори упорито поддържаха жив спомена за тях, си оставаха мафиотите, но подаръците, които изпращаха в тяхна памет, не бяха, разбира се, тенекиени влакчета или сладкиши, или красиво оформени плодове.
6
Т.нар. операция „Чисти ръце“ през деветдесетте години на XX в. В Италия, известна с поредицата съдебни разследвания срещу високопоставени политици, бизнесмени и дори бивши премиери. — Б.пр.