— Ами, исках да ви кажа…
— Оставете ме да довърша. Принуден съм обаче да подчертая, че сте рискували много и сте изложили на голям риск хората си, вместо да поискате солидно подкрепление и да вземете необходимите предпазни мерки. За късмет, всичко е минало добре, но твърде хазартно. Това е, което исках да ви споделя с цялата си искреност. А сега вие кажете.
Монталбано погледна пръстите на лявата си ръка, като че ли изведнъж му бяха пораснали и той не знаеше за какво можеха да му послужат.
— Какво има? — попита го търпеливо началникът на полицията.
— Проблемът е, че всичко е фалшиво! — избухна Монталбано. — Не е имало никаква случайна среща, отидох при Тано, защото той беше поискал да ме види. И тогава се договорихме.
Началникът на полицията прекара ръката си пред очите.
— Договорили сте се?
— Абсолютно.
И както седеше пред него, му разказа всичко — от телефонното обаждане на Джедже до инсценировката по залавянето.
— Има ли и друго? — попита накрая началникът.
— Да. След като работите стоят по този начин, аз не заслужавам никакво повишение като заместник-началник. Ако ме повишат, ще бъде заради нещо фалшиво и измамно.
— Оставете това аз да го реша — каза троснато другият. Изправи се, кръстоса ръце на гърба и остана известно време да размишлява. След това реши и се обърна: — Ще направим така: напишете два рапорта.
— Два?! — каза Монталбано, сещайки се за трудностите, които обикновено изпитваше, когато трябваше да напише нещо черно на бяло.
— Няма да го разискваме. Фалшивия ще го оставя на видно място за неизбежната „къртица“, която ще си направи труда да го предаде на пресата или на мафията. Онзи, достоверния, ще го сложа в сейфа — усмихна се. — Що се отнася до повишението, което, струва ми се, ви ужасява, елате в петък вечерта у дома и ще поговорим на спокойствие. Знаете ли, съпругата ми е измислила някакъв страхотен специален сос със сибирски лук.
Кавалер Джерландо Мизурака, на осемдесет и четири години, които войнствено отстояваше, не изневери на себе си и веднага намери повод, за да започне да се кара с комисаря, щом той вдигна телефона:
— Кой е този глупав телефонист, който ме свърза с вас?
— Защо, какво ви е направил?
— Не можеше да разбере фамилията ми! Не успяваше да влезе в тази негова желязна глава! Наричаше ме Бизурата, като лекарството, което съдържа магнезий! — Направи подозрителна пауза и смени тона: — Вие давате ли гаранция, че става въпрос само за една нещастна дървена глава?
Като си помисли, че на телефона е бил Катарела, Монталбано демонстрира своята убеденост:
— Мога да ви го гарантирам. Ама защо искате гаранции, извинете?
— Защото, ако има намерението да ме прецака или да прецака това, което представлявам аз, след пет минути идвам в полицейското управление и ще му скъсам задника, честен кръст!
„Какво представлява кавалер Мизурака? — запита се Монталбано, докато другият продължаваше с ужасяващите си заплахи. — Нищо, абсолютно нищо от гледна точка на, как да я наречем, официалната информация. Общински чиновник, отдавна пенсионер, който не беше заемал публични длъжности и беше само един обикновен член на партията. Безупречно честен, той живееше скромно, почти бедно. Дори във времената на Мусолини не беше поискал да се възползва от властта и беше останал завинаги, както се казваше тогава, един верен, но прост редник. От 1935 година нататък за компенсация беше участвал във всички войни, озовавайки се в центъра на най-тежките битки, но не беше загубил нито една. Изглеждаше като надарен със способността да се намира на няколко места едновременно — от Гуадалахара в Испания до Бир ел Гоби в Северна Африка, преминавайки през Аксум в Етиопия. Следваха пленничеството в Тексас и отказът му да сътрудничи, което следователно го беше довело до още по-тежък плен, само на хляб и вода. Значи, представляваше — заключи Монталбано — историческата памет за историческите грешки, разбира се, но преживени от него с наивна вяра и плащайки лично за тях. Сред доста сериозните си рани имаше една, заради която куцаше с левия крак.“
— Ама вие, ако сте били в състояние, щяхте ли да отидете да се сражавате в Сало8 с немците и републиканците? — беше го попитал неочаквано веднъж Монталбано, който по свой начин му мислеше доброто. Така е, защото в това голямо кино от корумпиращи и корумпирани, рушветаджии, подкупващи, лъжци, крадци, клетвопрестъпници, към което всеки ден се присъединяваха нови и нови епизоди, комисарят беше започнал да изпитва чувство на привързаност към хората, за които знаеше, че са неизлечимо честни.
8
Република Сало̀, или т.нар. Италианска социална република, е марионетен режим на германците в Северна Италия след десанта на съюзниците в Сицилия през Втората световна война, оглавяван от Бенито Мусолини. — Б.пр.