— Ти чака.
Гласът на Ингрид обаче беше идентичен с този на италианската актриса, която дублираше Грета Гарбо, която впрочем също беше шведка.
— Здрасти, Салво. Как си? Отдавна не сме се виждали.
— Ингрид, имам нужда от помощта ти. Свободна ли си тази вечер?
— Наистина не съм. Но ако е нещо важно за теб, ще пратя по дяволите ангажимента си.
— Важно е.
— Тогава къде и в колко часа?
— Тази вечер в девет в бара в Маринела.
Пресконференцията се разви за Монталбано, както впрочем той вече беше предположил, като голям и много изстрадан резил. От Палермо беше дошъл заместник-началник на полицията Де Доминичис от отдел „Антимафия“, който зае мястото отдясно на шефа на полицията. Повелителни жестове и погледи принудиха Монталбано, който искаше да остане сред хората си, да се настани от лявата страна на своя висшестоящ. Отзад прави стояха Фацио, Джермана, Гало и Галуцо. Най-напред започна да говори началникът на областната дирекция на полицията и първото нещо, което каза, беше името на арестувания — той беше номер едно сред тези, които бяха номер две в мафиотската йерархия. Гаетано Беничи, известен като Тано Гърка, с множество убийства зад гърба си и укриващ се от правосъдието с години. Всичко това прозвуча буквално като залп. Журналистите бяха много, дори имаше и четири телевизионни камери, всички скочиха и започнаха да си говорят помежду си. Полицейският началник доста се затрудни, докато ги накара да запазят мълчание. Каза, че заслугата за ареста е на комисар Монталбано, който, подпомогнат от хората си, (изброи имената им и ги представи), е съумял ловко и смело да използва благоприятната възможност. След това Де Доминичис обясни ролята на Тано Гърка вътре в организацията, която, дори да не беше сред тези на босовете, със сигурност беше първостепенна. Седна си на мястото и Монталбано разбра, че е оставен на кучетата.
Въпросите заваляха като откоси, по-зле и от тези на автомат „Калашников“. Имало ли е престрелка? Тано Гърка сам ли е бил? Имало ли е ранени от силите на реда? Какво е казал Тано при арестуването? Тано спял ли е, или е бил буден? При него имало ли е жена? Някакво куче? Вярно ли е, че се е дрогирал? Колко убийства има зад гърба си? Как е бил облечен? Гол ли е бил? Вярно ли е, че Тано е запалянко на „Милан“? Какво е носел със себе си, снимка на Орнела Мути ли? Иска ли да обясни каква е била благоприятната възможност, за която говори полицейският началник?
Монталбано не смогваше да им отговори и все по-малко осмисляше онова, което казваше.
„Слава богу, че има телевизия — помисли си той. — След това ще се видя и ще разбера глупостите, които съм казал“.
Освен това, за да бъде още по-трудно положението, се забелязваха боготворящите го очи на инспектор Анна Ферара, вторачени в него.
Журналистът Николо Дзито от „Свободна мрежа“, който наистина му беше приятел, се опита да го извади от движещите се пясъци, в които започваше да потъва.
— Комисарю, ще ми позволите ли? Вие казахте, че сте срещнали Тано, връщайки се от Фиака, където сте били поканен от приятели да хапнете по една табиска10. Добре ли съм разбрал?
— Да.
— Какво е табиска?
Много пъти бяха похапвали заедно от нея, затова сега Дзито му хвърляше спасителния пояс. Монталбано го улови. Изведнъж пак стана уверен, прецизен и се захвана да описва подробно тази изключителна пица, събрала в себе си много и различни вкусове.
7
В мъжа, който от време на време не разбираше какво му се случва, заекващ, нерешителен, дезориентиран, разстроен, изгубен, но винаги с развълнувани очи, които телевизионната камера на „Свободна мрежа“ безмилостно показваше на преден план, Монталбано с мъка разпозна самия себе си под бушуващите въпроси на журналистите — гамени и кучи синове. Най-сполучливата част от участието му, в която обясняваше как се прави табиска, не беше показана. Може би защото не отговаряше напълно на основната тема, а именно залавянето на Тано.
Патладжаните с пармезан, които домашната помощница му беше оставила във фурната, изведнъж му се сториха безвкусни, но това не беше възможно, не можеше да бъде, дължеше се само и единствено на психологическия ефект от това, че видя толкова дървената си глава вътре в телевизора.
Изведнъж му се прииска да заплаче, да се просне в леглото и целият да се увие в чаршафа като някоя мумия.
— Комисар Монталбано? Аз съм Лучано Акуасанта от вестник „Ил Медзоджорно“. Ще бъдете ли така любезен да ми дадете интервю?
10
Вид пица, типична за град Шака, провинция Агридженто в Сицилия. Приготвя се със солени сардини, зрели домати, червен лук, настъргано козе сирене, прясно козе сирене, риган, зехтин, чер пипер, една черна маслина и сол. — Б.пр.