— Защо Де Доминичис си направи труда да ви съобщи, че Тано е мъртъв?
— Ох, скъпи ми приятелю, ама обаждането на практика беше предназначено за вас. Очевидно Де Доминичис, който не е глупак, правилно си мисли, че Тано е успял да ви каже нещо. И би искал или да си раздели тортата с вас, или да ви я измъкне цялата.
В полицейското управление завари Катарела и Фацио. Това беше добре, защото предпочиташе да поговори с Фацио, без други хора да му се навъртат наоколо. По-скоро по задължение, отколкото от любопитство, попита:
— Ами другите къде са?
— Преследват четирима младежи на два мотоциклета, които си правят състезание по бързина.
— Исусе! Цялата полиция е тръгнала по петите на някакво си състезание?
— То е специално — обясни му Фацио. — Единият мотор е зелен, а другият е жълт. Първо тръгва жълтият и с висока скорост изминава една цяла улица, крадейки всичко, което може да се открадне. След един или два часа, когато хората са се успокоили, тръгва зеленият и отмъква всичко, което може да се отмъкне. След това сменят улицата и квартала, като тогава първо тръгва зеленият мотор. Това е състезание кой повече ще успее да открадне.
— Разбрах. Слушай, Фацио, ще можеш ли привечер да минеш през фирма „Винти“. Помоли от мое име счетоводителя да ни даде назаем десетина лопати, кирки, мотики и прави лопати. Утре сутринта в шест всички ще се чакаме тук. В полицейското управление ще останат заместникът ми Ауджело и Катарела. Искам две коли, не, една. По-добре помоли във фирма „Винти“ да ти дадат джип. Между другото, кой има ключ от нашия гараж?
— Държи го в себе си онзи, който е в караулното. Сега е у Катарела.
— Вземи го от него и ми го дай.
— Веднага. Извинете ме, комисарю, но за какво ще ни трябват лопати и мотики?
— Защото ще сменяме занаята. От утре ще се посветим на земеделието и на здравословния живот по нивите. Как ти се струва, бива, нали?
— С вас, комисарю, от няколко дни не може да се говори. Какво ви прихваща? Станали сте високомерен и антипатичен.
8
Откакто се беше запознал с нея по време на едно разследване, в което Ингрид, напълно невинна, му беше предложена посредством фалшиви следи като изкупителна жертва, между комисаря и тази прекрасна жена се беше породило любопитно приятелство. От време на време Ингрид му се обаждаше и прекарваха вечерта в приказки. Младата жена споделяше с Монталбано своите поверителни неща и проблеми, а той братски и мъдро я съветваше. Беше й нещо като духовен баща — роля, която си наложи насила, тъй като Ингрид му внушаваше не точно духовни мисли. Напътствията му обаче тя старателно нарушаваше. За всичките им шест или седем проведени срещи Монталбано никога не пристигна по-рано от нея, защото Ингрид изпитваше направо маниакално преклонение пред точността.
Може би щеше да е този път. Докато спираше колата си на паркинга пред бара в Маринела, видя, че колата й вече беше там, спряна до едно порше кабрио, подобно на болид, боядисано в едно такова жълто, което беше обидно както за вкуса, така и за очите.
Когато влезе в заведението, Ингрид стоеше права пред бара и пиеше уиски, а до нея интимно й говореше много елегантен четирийсетгодишен мъж, облечен в жълто като канарче, с ролекс и коси, прибрани в опашка.
„Когато си сменя дрехите, дали си сменя и колата?“ — запита се комисарят.
Веднага щом го видя, Ингрид се затича към него, прегърна го и го целуна леко по устните. Беше ясно, че за нея е удоволствие да се среща с него. Може би и Монталбано остана доволен, защото Ингрид беше истински божи дар с впитите в дългите й крака дънки, сандали, небесносиня прозрачна риза, под която прозираше очертанието на гърдите й, и русите, разпуснати по раменете й коси.
— Извини ме — каза на „канарчето“, което беше с нея. — Скоро пак ще се видим.
Отидоха да седнат на една маса. Монталбано не искаше да пие нищо, а мъжът с ролекса и опашката отиде да довърши своето уиски на терасата над морето. Спогледаха се усмихнати.
— Изглеждаш добре — каза Ингрид. — Макар че днес по телевизията ми се стори измъчен.
— Така е — отвърна й комисарят и смени темата. — Ти също изглеждаш добре.
— Искаше да ме видиш, за да си разменяме любезности ли?
— Трябва да те помоля за една услуга.
— На твое разположение съм.
От терасата мъжът с опашката се беше загледал в тях.
— Кой е този?