— Така е по-добре, нали?
Историята, която Ингрид току-що му беше разказала, Монталбано я знаеше по-добре и от нея. Комисарят беше научил за случващото се между Ингрид и свекър й още на първата им среща. След това една нощ, докато разговаряха, Ингрид внезапно беше избухнала в конвулсивен плач. Не можеше да понася повече ситуацията с бащата на съпруга си. Тя, която беше една абсолютно свободолюбива жена, се чувстваше омърсена и изтощена от това, което почти можеше да се нарече кръвосмешение и което й беше наложено насила. Обмисляше да изостави съпруга си и да се върне в Швеция. Все някак щеше да намери начин да си изкарва хляба, все пак беше добър механик.
Тогава Монталбано беше взел решение да й помогне и да я измъкне от това затруднение. На следващия ден покани на обяд полицейски инспектор Анна Ферара, която го обичаше и беше убедена, че Ингрид е негова любовница.
— Отчаян съм — започна той, като лицето му придоби изражението на велик актьор, изпълнител на трагични роли.
— О, господи, какво става? — попита го Анна, стискайки ръката му между своите.
— Става, че Ингрид ми изневерява. — Главата му се отпусна на гърдите и като по чудо очите му се овлажниха.
Анна овладя ликуващото си възклицание. На нея никога нищо не й убягваше! Междувременно комисарят криеше лице между ръцете си и момичето се почувства потресено пред неговата проява на отчаяние.
— Знаеш ли, не исках да ти го кажа, за да не ме изоставиш. Но аз се поразрових за Ингрид. Ти не си единственият й мъж.
— Това го знаех! — каза комисарят, все така с ръце върху лицето си.
— Ами тогава?
— Този път е различно! Не е някаква авантюра като многото други, които дори мога да й простя! Тя се е влюбила и е променена!
— Знаеш ли в кого е влюбена?
— Да, в свекър си.
— О, Исусе! — каза Анна, подскачайки. — Тя ли ти каза?
— Не. Аз сам го разбрах. Напротив, тя отрича. Всичко отрича. Но аз имам нужда от доказателство, което да е сигурно, за да й го изтипосам в лицето. Разбираш ли?
Анна му предложи да го снабди с това сигурно доказателство. И така направи, че успя да запечата с фотоапарат картините от дивашката сцена в гората. След това помоли своя доверена приятелка от криминологията да увеличи снимките и ги предаде на комисаря. Свекърът на Ингрид, освен че беше главен лекар на болницата в Монтелуза, беше и много важен политик. Затова Монталбано му беше изпратил част от красноречивата документация в областното седалище на партията, в болницата и в дома му. На гърба на всяка от трите снимки беше написано: „Държим те в ръцете си“. Шокиращото разкритие очевидно го беше изплашило до смърт и само за миг той беше видял изложени на опасност кариерата и семейството си. За всеки случай комисарят разполагаше с още двайсетина снимки. Не беше казал нищо на Ингрид, защото тя беше способна да намери глупав мотив, за да се скара с него, тъй като шведският й личен живот е бил осквернен.
Монталбано увеличи скоростта. Беше удовлетворен и сега знаеше, че сложният механизъм, който пусна в действие, беше постигнал предначертаната цел.
— Ти вкарай колата вътре — каза й Монталбано, като слезе и започна да се суети около ролетката на гаражната врата на полицията. Когато колата влезе, запали светлините и дръпна отново кепенците.
— Какво трябва да правя? — попита го Ингрид.
— Виждаш ли остатъците от това фиатче? Искам да разбера дали спирачките са пипани.
— Не знам дали ще успея да разбера.
— Опитай.
— Сбогом, блузке.
— Ах, не, чакай. Донесъл съм ти нещо — взе от задната седалка на колата си найлонов плик и извади от него риза и дънки, които бяха негови. — Облечи тези.
Докато Ингрид се преобличаше, той отиде да потърси някаква подвижна лампа, от онези, които използваха в автосервизите, намери една на плота и я включи в контакта. Без да каже нищо, Ингрид взе лампата, френски ключ, отвертка и се хлъзна под разкривеното шаси на „Фиат 500“. Бяха й достатъчни десетина минути. Излезе изпод колата цялата в прах и изцапана с масло.
— Имах късмет. Спирачната тръбичка отчасти е прерязана, сигурна съм в това.
— Какво искаш да кажеш с това „отчасти“?
— Искам да кажа, че не е била прекъсната цялата. Оставили са толкова, колкото е било достатъчно, за да не катастрофира веднага. Но при първото по-силно натискане на педала маркучето е щяло със сигурност да се прекъсне.