— Сигурна ли си, че не се е повредило от само себе си? Все пак това е стара кола.
— Прерязването е твърде гладко. Няма разнищване или ако има, то е само на едно местенце.
— Сега ме чуй добре — каза й Монталбано. — Мъжът, който е бил на волана, е тръгнал от Вигата за Монтелуза. Стоял е известно време там и после си е тръгнал към Вигата. Инцидентът е станал по стръмния наклон, онзи, преди да се влезе в градчето. По склона при Катена. Забил се е в един камион и е загинал на място. Разбра ли ме?
— Да, разбрах.
— Тогава въпросът ми е: според теб тази хубава работица къде са я свършили — във Вигата или в Монтелуза?
— В Монтелуза — каза Ингрид. — Ако го бяха направили във Вигата, със сигурност е щял да катастрофира доста преди това. Искаш ли да знаеш нещо друго?
— Не. Благодаря.
Ингрид не се преоблече, дори не си изми ръцете.
— Ще го направя в дома ти.
На паркинга пред бара Ингрид слезе, взе колата си и последва тази на комисаря. Все още не беше полунощ и вечерта беше прохладна.
— Искаш ли да си вземеш душ?
— Не, предпочитам да се изкъпя в морето, а душа след това.
Свали изцапаните си дрехи, които бяха на Монталбано, смъкна гащичките си, а през това време комисарят трябваше доста да се озори, за да се преоблече и той в изстраданите одежди на неин духовен съветник.
— Хайде, събличай се, идвай и ти.
— Не. Харесва ми да стоя и да те гледам от верандата.
Пълната луна и без това светеше доста силно. Монталбано остана на шезлонга си, за да се наслаждава на фигурата на Ингрид, която достигна морето и когато беше вече вътре в него, започна някакъв свой танц с подскоци и разперени ръце в студената вода. Видя я да се потапя, за миг проследи главата й, която изглеждаше като черна точица, и след това изведнъж задряма.
Събуди се, когато вече се зазоряваше. Стана, леко поизмръзнал, направи си кафе и изпи три чаши една след друга. Преди да си тръгне, Ингрид беше почистила къщата и нямаше дори следа от нейното преминаване. Тя беше жена за чудо и приказ — направи това, което поиска от нея, без никакви обяснения. От гледна точка на любопитството, разбира се, тя не беше типична жена. Но само за това. Почувства се леко огладнял и отвори хладилника. Патладжаните с пармезан, които не яде на обяд, вече ги нямаше. Ингрид ги беше излапала. Трябваше да се задоволи с парче хляб и едно триъгълниче топено сирене. По-добре малко, отколкото нищо. Взе си душ и облече същите дрехи, които беше дал назаем на Ингрид, които все още почти недоловимо ухаеха на нея.
Както обикновено, пристигна в полицейското управление с десетина минути закъснение. Хората му бяха готови с едната служебна кола и джипа, взет назаем от фирма „Винти“, който беше пълен с лопати, мотики, кирки и прави лопати. Изглеждаха като ратаи, които отиват да си изкарат надницата за деня, обработвайки земята.
Планината Овена, която от своя страна никога дори не беше сънувала да е планина, представляваше твърде гол хълм, издигащ се на запад от Вигата, на няма и петстотин метра от морето. В нея доста старателно беше прокопан тунел, който сега беше затворен с дървени дъски. Той трябваше да бъде съставна част от път, който тръгваше от никъде и отиваше за никъде, много полезен за изработването на тангенти12, но не геометрични. По тази причина се наричаше и околовръстно шосе13. Някаква легенда разказваше, че в недрата на планината имало скрит овен, целият от масивно злато. Копачите на тунела не го намерили, но тези, които бяха обявили търга — със сигурност. Към тази част на планината, която не гледаше към морето, беше прилепена нещо като скална крепост, наречена Кастрираното агне. Дотам багерите и камионите не бяха стигнали и местността беше запазила дивата си красота. Точно към Кастрираното агне се насочваха двата автомобила, след като бяха преминали по почти непроходими пътища, за да не се набиват на очи. Беше трудно да се продължи при липсата на какъвто и да е черен път или пътека, но комисарят искаше колите да стигнат точно до основата на скалния зъбер. Монталбано заповяда на всички да слязат.
Въздухът беше прохладен, а утрото ведро.
— Какво трябва да правим? — попита Фацио.
— Започнете да оглеждате Кастрираното агне. Много внимателно. От всички страни. Действайте! Отнякъде трябва да има вход към пещерата. Може да са го скрили, като са го замаскирали с камъни или клонки. Отваряйте си очите. Трябва да го намерите. Уверявам ви, че съществува.
12
Игра на думи, защото на италиански тангента (tangente) означава също и подкуп, рушвет. — Б.пр.