Думата отново взе журналистът от „Телевигата“, който показваше интервюто с Алчиде Маравентано, определен за случая като „специалист по окултното“. Разпопеният свещеник беше облечен в изпъстрено с кръпки в различни цветове расо и смучеше от биберона си. На настоятелните въпроси, които искаха да го накарат да предположи някаква евентуална връзка между покушението над комисаря и така нареченото оскверняване, Маравентано — с майсторството на обигран актьор — го предположи и не го предположи, оставяйки всички в мъглява несигурност. След това видеокасетата под вещия монтаж на Дзито завършваше с анонс за политическата бележка на Рагонезе, но се появи някакъв непознат журналист, за да каже, че тази вечер колегата му е възпрепятстван да участва, защото е станал жертва на брутална агресия. Бандити, които не са били разпознати, са го били и ограбили предната нощ, докато се е прибирал към дома си, след като е приключил работата си в „Телевигата“. Журналистът отправяше жестокото си обвинение към силите на реда, които вече не бяха в състояние да гарантират сигурността на гражданите.
— Защо ли Дзито е искал да видиш и този откъс, който теб не те засяга? — попита наивно Ливия, която беше от Северна Италия и някои от намеците им не ги разбираше.
Ауджело разпитваше Монталбано, а Торторела водеше протокола. Комисарят разказа, че е бил съученик и приятел на Джедже, а приятелството им е продължило и по-нататък, въпреки че се бяха оказали от двете страни на барикадата. Държеше да се отбележи в протокола, че в онази вечер Джедже поискал да го види, но бяха успели да си разменят само няколко думи в повече от обичайните „здравей, здрасти“.
— Беше започнал да ми говори за трафика на оръжие, спомена ми също, че е чул да се говори за нещо, което може да ме заинтересува, но не му стигна времето, за да ми го каже.
Ауджело се направи, че му вярва, а Монталбано можа да му разкаже с подробности различните етапи от престрелката.
— Сега е твой ред да разказваш — рече на Мими.
— Преди това подпиши протокола — отвърна му Ауджело.
Монталбано се подписа, Торторела му каза довиждане и се върна в полицейското управление.
— Няма много за разказване — каза Ауджело. — Колата на Инграсия е била изпреварена от мотора, онзи отзад се е обърнал, открил е огън и толкова. Автомобилът на Инграсия се беше забил в една канавка.
— Искали са да отсекат сухия клон — уточни Монталбано и след това попита меланхолично, защото се чувстваше извън играта: — Какво мислите да правите?
— Онези от Катания, които аз ги уведомих, обещаха, че няма да изпуснат Бранкато.
— Да се надяваме, че е така — каза Монталбано.
Ауджело не знаеше, но вероятно, предупреждавайки колегите си от Катания, беше подписал смъртната присъда на Бранкато.
— Кой е бил? — попита го хладно Монталбано след кратка пауза.
— Как „кой е бил“?
— Гледай тук.
Взе дистанционното и му показа откъса, в който се съобщаваше за нападението над Рагонезе. Мими изигра много добре ролята си на човек, когото го вземат на подбив.
— Мен ли си тръгнал да питаш? Освен това не е нещо, което да ни засяга. Рагонезе живее в Монтелуза.
— Колко си наивен, Мими! Ето, захапи ми пръстчето!
И му подаде кутрето си, както се прави с децата.
18
Мина една седмица и на мястото на посещенията, прегръдките, обажданията и пожеланията за бързо оздравяване се настаниха самотата и скуката. Беше убедил Ливия да се върне при своята братовчедка в Милано, нямаше смисъл да си пропилява отпуска, а за планираното пътуване до Кайро в момента не беше удачно да се говори. Договориха се с Ливия тя да се върне в Сицилия веднага щом Монталбано излезе от болницата; едва тогава щеше да може да прецени как и къде да прекара двете седмици отпуск, които все още му оставаха.
Постепенно шумът около комисаря и около премеждията, които му се бяха случили, лека-полека започна да се превръща в ехо и след това напълно изчезна. Всеки ден обаче Ауджело или Фацио идваха да му правят компания, но не се задържаха дълго — само колкото да му съобщят новините и докъде са стигнали някои разследвания.