— Да се махаме оттук — каза с учестен дъх Ливия, — иначе ще ни задържат за непристойно поведение на публично място.
По пътя за Палермо комисарят й направи едно предложение, което току-що му беше хрумнало:
— Да спрем ли в града? Бих искал да ти покажа „Вучирия“24.
— Видях я вече. Гутузо.
— Ама тази картина е отвратителна, вярвай ми. Да си вземем стая в хотел, да се пошляем наоколо, да отидем на Вучирия25, ще преспим и утре сутринта ще отпътуваме за Вигата. Така или иначе, нямам какво да правя, мога да се причисля към отбора на туристите.
Пристигнаха в хотела, но изневериха на намерението си да си вземат само по един душ и да излязат. Не излязоха, а правиха любов и след това заспаха. Събудиха се след няколко часа и отново се любиха. Излязоха от хотела, когато почти се беше свечерило, и отидоха на Вучирия. Ливия се почувства замаяна и объркана от гласовете, подвикванията, крясъците, с които търговците възхваляваха стоките си, говора, противоречията, светкавичните сбивания и толкова ярките цветове, които чак изглеждаха като изкуствени, нарисувани. Ароматът на прясна риба се смесваше с този на мандарини, варена агнешка карантия, поръсена с кашкавал, така наречената mèusa, пържено, а съвкупността от всичко това представляваше едно неповторимо и почти вълшебно сливане. Монталбано се спря пред някакво магазинче за дрехи втора употреба.
— Когато учех в университета, идвах тук, за да ям хляб с mèusa, от която днес черният ми дроб просто би колабирал, а магазин като този нямаше друг по света. Сега продават употребявани дрехи, а тогава всички етажерки бяха празни. Собственикът му дон Чезарино седеше зад тезгяха, също напълно празен, и посрещаше клиенти.
— Щом полиците са били празни… Какви клиенти?
— Не бяха точно празни, бяха, как да ти кажа, пълни с намерения и желания. Този човек продаваше крадени вещи по поръчка. Отиваш при дон Чезарино и му казваш, че ти трябва часовник, такъв и такъв, или пък че се нуждаеш от картина, каква например, морски пейзаж от деветнайсети век, или от пръстен еди-какъв си модел. Той вземаше комисионата, пишеше на къс опаковъчна хартия за макарони — от онази жълтата, грапавата, спазаряваше се за цената и ти казваше кога трябва да минеш отново. В определената дата, без да закъснява дори с един ден, той изваждаше изпод тезгяха поръчаната стока и ти я предаваше. Не приемаше рекламации.
— Извинявай, ама за какво му е трябвало да държи цял магазин? Искам да кажа, че подобен занаят е можел да го върти навсякъде, в някое кафене, на ъгъла на улицата…
— Знаеш ли как го наричат приятелите му от Вучирия? Дон Чезарино Търговеца, Дюкянджията. Защото дон Чезарино не се смяташе нито за престъпник, който събира информация за онези, които щяха да извършват кражбата, без той да участва в нея, нито за такъв, който купува или укрива крадени вещи. Той беше търговец като много други и магазинът, за който плащаше наем и осветление, го доказваше. Той не му служеше нито за параван, нито за прикритие.
— Вие всички до един сте луди!
— Като син! Позволете ми да ви прегърна като син! — каза съпругата на бившия директор на училището, задържайки го за кратко до гърдите си.
— Вие си нямате представа как ни разтревожихте! — добави съпругът й.
Директорът му се беше обадил сутринта, за да го покани на вечеря, но Монталбано му отказа, като му предложи да се видят следобеда. Настаниха го в хола.
— Веднага ще започнем по същество, за да не ви губим времето — подхвана директорът Бурджо.
— Имам всичкото време на света, защото временно съм безработен.
— Съпругата ми ви разказа, когато останахте у нас на вечеря, че я наричам фантастична жена. И така, веднага след като напуснахте дома ни, жена ми започна да фантазира. Искахме да ви се обадим по-рано, но стана това, което стана.
— Нека да оставим господин комисаря да прецени дали това са фантазии, или не — каза леко засегната госпожата и продължи: — Ти ли ще говориш, или аз?
— Фантазиите са си твои.
— Не знам дали все още си спомняте, но когато вие попитахте съпруга ми къде можете да откриете Лило Ридзитано, той ви отговори, че няма сведения за него от юли 1943 година. Тогава си спомних, че и една моя приятелка изчезна в същия този период, или ако трябва да бъдем точни, ми се обади по-късно, но по странен начин, който…
25
Един от известните исторически пазари в Палермо, заедно с Пазара на бълхите, Баларо, Ил Капо и Латарини. На сицилиански „вучирия“ означава „бъркотия“. — Б.пр.