— Каква хубава изненада! Имате ли време? Елате с мен, отиваме у дома, защото очаквам синът ми да се обади, а съпругата ми наистина ще е щастлива да ви види.
Синът на началника на полицията — Масимо, беше лекар, който работеше към една доброволческа организация. Определяха се като лекари без граници и ходеха в страни, разкъсвани от войната, като отдаваха труда си по възможно най-добрия начин.
— Синът ми е педиатър, знаете ли? Понастоящем се намира в Руанда. Наистина се притеснявам за него.
— Там има ли все още сблъсъци?
— Нямах предвид сблъсъците. Всеки път, когато успее да ни се обади, все повече ми звучи като сразен от болката и изтезанията. — След което началникът на полицията замълча.
Монталбано, сякаш за да го разсее от мислите, в които се беше вглъбил, му съобщи новината:
— Деветдесет и девет процента съм сигурен, че знам името и фамилията на момичето, намерено мъртво в Кастрираното агне.
Началникът му не каза нищо, а само го погледна със зяпнала уста.
— Казвала се е Елиза Москато и е била на седемнайсет години.
— Как успяхте да разберете?
Монталбано му разказа всичко.
Съпругата на началника го хвана за ръката като детенце и го настани на дивана. Поговориха малко, след това комисарят се изправи, каза им, че има някакъв ангажимент и трябва да си тръгне. Не беше вярно, но той не искаше да присъства, когато телефонът звъннеше, защото началникът и съпругата му трябваше насаме и на спокойствие да се порадват на далечния глас на сина си, дори и думите му да бяха изпълнени с тревога и болка. Излезе от дома им, когато той се обади.
— Както виждате, удържах на думата си и ви донесох снимката.
— Заповядайте, влизайте. — Госпожа Бурджо се отдръпна встрани, за да може той да мине.
— Кой е? — попита на висок глас от трапезарията съпругът й.
— Комисарят.
— Покани го да влезе! — изрева директорът, като че ли съпругата му отказваше да го пусне.
Те вечеряха.
— Да ви донеса ли чиния? — попита го приканващо госпожата и без да дочака отговора му, я сложи пред него.
Монталбано се настани, а дамата му сервира рибена чорба — гъстичка, сготвена по всички правила на кулинарното изкуство и подправена с магданоз.
— Успяхте ли да разберете нещо? — попита го тя, без да забележи погледа, който съпругът й хвърли, считайки за ненавременна тази нейна атака.
— За съжаление, да, госпожо. Мисля, че е фотомонтаж.
— О, боже мой! Тогава, който ми я е изпратил, е искал да ме накара да повярвам в нещо фалшиво!
— Да, мисля, че целта е била точно тази. Опит да се сложи край на вашите въпроси за Лизета.
— Виждаш ли, че имах право? — почти извика госпожата на съпруга си и започна да плаче.
— Ама защо правиш така? — попита я директорът.
— Защото Лизета е мъртва, а всъщност са искали да ме накарат да повярвам, че е жива, щастлива и омъжена!
— Знаеш ли, може самата Лизета да…
— Ама не ми говори глупости! — каза госпожата, хвърляйки салфетката си върху масата.
Настъпи неловка тишина. След това дамата подхвана отново:
— Мъртва е, нали, комисарю?
— Боя се, че да.
Госпожата се изправи и излезе от трапезарията, покривайки лицето си с ръце, и едва отвън я чуха как отпусна душата си в нещо като жаловит хленч.
— Съжалявам — каза комисарят.
— Сама си го търсеше — каза безмилостно директорът, следвайки някаква своя логика относно семейните разправии.
— Ще ми позволите ли един въпрос? Сигурен ли сте, че между Лило и Лизета е имало само онзи тип нежност, за която вие и вашата съпруга ми разказахте?
— Обяснете ми по-добре въпроса си.
Монталбано реши да говори открито.
— Изключвате ли Лило и Лизета да са били любовници?
Директорът започна да се смее и отхвърли хипотезата му само с едно махване с ръка.
— Вижте, Лило беше влюбен до уши в едно момиче от Монтелуза, което нито го е чуло, нито го е видяло повече след юли 1943 година. А не е възможно да е умрял в Кастрираното агне, по простата причина че селянинът, който го е видял, че е ранен и войниците го натоварват на някакъв камион и го откарват не се знае къде, беше разумен и сериозен човек.
— Тогава — каза Монталбано — всичко това означава само едно: че не е вярно Лизета да е избягала с някакъв американски войник. Следователно баща й е разказал някаква измишльотина, лъжа на вашата съпруга. Кой беше бащата на Лизета?