Едно симпатично около двайсетгодишно момиче го попита какво желае.
— Бих искал да говоря с господин Андреа Сорентино.
— Това е баща ми, но не си е вкъщи, може да го намерите в кметството.
— Там ли работи?
— И да, и не. Той е кметът.
— Разбира се, че си спомням за Лизета — каза Андреа Сорентино, който изглеждаше много добре за своите шейсет и няколко години. Имаше само няколко бели косъма, беше представителен, с хубава външност.
— Но защо ме разпитвате за нея?
— Отнася се за едно много конфиденциално разследване. Съжалявам, че не мога да ви кажа нищо. Но, повярвайте ми, за мен е твърде важно да получа някакви сведения.
— Ех, добре, комисарю. Вижте, от Лизета са ми останали много хубави спомени, разхождахме се с нея дълго из полето и аз близо до нея се чувствах горд и голям мъж. Отнасяше се с мен все едно бях на нейната възраст. След като семейството й напусна Серадифалко и се върна във Вигата, не получих повече лични известия от нея.
— Как така?
Кметът се поколеба за миг.
— Ех, ще ви го кажа, защото това вече са отминали истории. Мисля, че баща ми и бащата на Лизета се сбиха смъртоносно, защото се скараха. Към края на август 1943 година баща ми се върна вкъщи разтревожен, след като беше ходил във Вигата, за да се види с чичо Стефан, както го наричах аз, не знам по какъв въпрос. Беше пребледнял и имаше температура. Спомням си, че мама много се уплаши, а впоследствие и аз също. Не знам какво се е случило между тях двамата, но на следващия ден на масата баща ми каза, че в нашия дом името на семейство Москато не трябва повече да се произнася. Подчиних се, въпреки че имах голямо желание да го попитам за Лизета. Нали знаете, все заради тези ужасни свади между роднини…
— Вие спомняте ли си за американския войник, с когото Лизета се е запознала тук?
— Тук? Американски войник?
— Да. Поне така разбрах. Че се е запознала в Серадифалко с американски войник, влюбили са се, тя го е последвала и известно време след това са се оженили в Америка.
— За историята със сватбата съм чувал бегло да се говори, защото една моя леля, сестра на баща ми, получи снимка, на която се виждаше Лизета с булчинска рокля заедно с един американски войник.
— Тогава защо се удивихте?
— Учудих се на факта, за който вие споменахте, че Лизета се е запознала тук с американеца. Вижте, когато американците окупираха Серадифалко, Лизета беше изчезнала от нашия дом поне от десет дни.
— Ама какво говорите?
— Да, господине. Един следобед, било е три или четири часът, видях Лизета, че се приготвяше да излиза от вкъщи. Попитах я каква ще бъде крайната точка на разходката ни през този ден. Отговори ми, че не трябва да се засягам, но днес е решила да отиде да се поразходи сама. Обидих й се дълбоко. Привечер Лизета не се върна в часа за вечеря. Чичо Стефано, баща ми и няколко селяни излязоха да я търсят, но не я откриха. Преживяхме ужасни часове, навсякъде имаше италиански и немски войници, възрастните си помислиха за изнасилване… Следобеда на следващия ден чичо Стефан ни каза довиждане, като ни заяви, че няма да се върне, преди да открие дъщеря си. Вкъщи остана майката на Лизета, горката жена, беше разбита от мъка. След това направиха десанта и бяхме разделени от фронтовата линия. В същия ден, в който фронтът отмина, се върна Стефано Москато, за да вземе съпругата си, и ни каза, че е открил Лизета във Вигата, а бягството й е било само проява на някаква детинщина. И така, ако вие сте следили нишката на мисълта ми, ще сте разбрали, че Лизета не е могла да се запознае със своя бъдещ съпруг тук, в Серадифалко, а във Вигата, нейното градче.
20
Знам, че храмовете са прекрасни, откакто те познавам, бях принудена да ги разгледам около петдесетина пъти. Затова може да си ги завреш колона след колона на място, което ти е известно. Излизам по мои си работи. Не знам кога ще се върна.
От бележката на Ливия лъхаше ярост, която Монталбано се опита да преглътне. И тъй като на връщане от Серадифалко го беше обзел вълчи глад, отвори хладилника, но беше празен. Отвори фурната — и там нищо. Садизмът на Ливия, която не искаше прислужницата да идва, докато тя е във Вигата, се беше разширил до такова тотално почистване, че наоколо не се виждаше дори трошица хляб. Върна се в колата и отиде в гостилницата „Свети Калоджеро“, но там тъкмо започваха да спускат кепенците.