— Дълго разсъждавах върху това — каза госпожата. — Имаше период от време, струва ми се, между 1942-ра и март или април 1943-та, когато Лизета имаше повече свобода, защото баща й беше заминал по работа далече от Вигата. Влюбването и тайните срещи трябва наистина да са се случили тогава.
— Факт е, че са се влюбили — подхвана отново Монталбано. — Завръщането на баща й след това им е попречило да се виждат. Между тях се изправя дори евакуацията. После идва новината за неговото предстоящо отпътуване… Лизета бяга, идва тук и се среща, не знаем къде, с Кунич. Морякът, за да остане колкото е възможно по-дълго с Лизета, не се появява на борда. В един момент, докато двамата спят, са убити. И всичко дотук е в рамките на нормалното.
— Как е в рамките на нормалното? — смая се госпожата.
— Извинете ме, исках да кажа, че дотук възстановката на събитията върви добре. Може да ги е убил някой отхвърлен любовник или самият баща на Лизета, който ги е изненадал и се е почувствал опозорен. Иди го разбери!
— Как „иди го разбери“? — попита госпожата. — Не ви ли интересува да откриете кой е убил тези двама нещастни младежи?
Не му стигаха силите да й отговори, че не го интересува толкова много убиецът, а това, което го беше заинтригувало, е защо някой, може би самият убиец, си е направил труда да премести телата им в пещерата и да подготви мизансцена с гаванката, стомната и теракотеното куче.
Преди да се върне вкъщи, мина през магазин за хранителни стоки, купи си двеста грама кашкавал с черен пипер и един самун ръчен хляб от твърда пшеница. Напазарува си, защото беше убеден, че няма да завари Ливия у дома. Наистина я нямаше, всичко си беше така, както го остави, преди да излезе, за да отиде при Бурджо.
Не му остана време дори да остави пазарския плик на масата, и телефонът иззвъня. Беше началникът му.
— Монталбано, исках да ви кажа, че днес ми се обади заместник-министър Ликалци. Искаше да разбере защо все още не съм подал искане за вашето повишение.
— Ама този какво, по дяволите, иска от мен?
— Позволих си да измисля една мистериозна любовна история, казано — неказано, оставих да се подразбере… Онзи захапа въдицата, изглежда, че е вманиачен читател на женските илюстровани списания. Но пък разреши въпроса. Каза ми да пиша до него, за да направи така, че да получите поне солидна парична премия. Направих молбата и я предадох. Искате ли да чуете текста й?
— Спестете ми го.
— Жалко, мисля, че написах малък шедьовър.
Подреди масата, отряза си дебела филия хляб и телефонът отново иззвъня. Не беше Ливия, както се надяваше, а Фацио.
— Комисарю, поработих здраво през целия ден заради вас. Този Стефано Москато не е бил човек, с когото да си споделиш залъка.
— Мафиот?
— Чак мафиот не ми се вярва, но насилник — да. Няколко присъди за сбивания, жестокост и агресия. Не мога да кажа, че е мафиот, защото един мафиот не се оставя да бъде съден за идиотщини.
— Откога е последната му присъда?
— Представяте ли си, през осемдесет и първа година, когато вече е бил с единия крак в гроба, се нахвърлил със стол да бие някакъв и му пръснал главата.
— Можеш ли да ми кажеш дали е бил в затвора в периода между 1942 и 1943 година?
— Как не! Сбиване и нараняване. От март 1942-ра до двайсет и първи април 1943 година е бил в Палермо в затвора „Учардоне“.
Сведенията, които му беше дал Фацио, направиха още по-вкусен кашкавала с чер пипер, който и без това, сам по себе си, беше чудесен.
21
Зетят на Галуцо започна своята информационна емисия с новината за тежък атентат, естествено, със запазената марка на мафията, извършен в покрайнините на Катания. Известен и уважаван в града търговец, някой си Корадо Бранкато, собственик на голям склад, който зареждал супермаркети, решил да си подари един следобед за релакс в своята виличка малко извън града. С вкарването на ключа в ключалката на практика вратата се отворила към нищото заради ужасяващата експлозия, предизвикана от умна машинка, свързваща бравата на вратата с експлозива, който буквално изпепелил виличката, търговеца, а заедно с него и съпругата му, госпожа Джузепа Таляфико. Журналистът добави, че разследването се затруднявало от факта, че Бранкато бил неосъждан и по никакъв начин не изглеждал замесен с мафията.