— Заври си го в задника. Чуйте ме! Ако си изиграем добре картите, е възможно да си заведем у дома Тано Гърка.
Монталбано долови как дъхът на хората му за миг спря.
— Тано Гърка по тия места? — удиви се Фацио, който се съвзе пръв.
— Видях го добре, той е, пуснал си е брада и мустаци, но въпреки това се вижда, че е той.
— А вие как сте го срещнали?
— Фацио, не ми досаждай, ще ти обясня всичко по-късно. Тано е в една къщурка на върха на този хълм, която не се вижда оттук. Около нея има сарацински маслинови дървета. Постройката има две стаи, една горе и една долу. Отпред има врата и прозорец и още един прозорец има в горната стая, но гледа към задния двор. Ясен ли съм? Всичко ли разбрахте? Тано няма друг изход освен този отпред. Или да скочи през прозореца на стаята от горния етаж, но е възможно да си счупи крак. Ще направим така: Фацио и Гало ще отидат отзад, а аз, Джермана и Галуцо ще съборим вратата и ще влезем.
Фацио се колебаеше.
— Какво има? Не си ли съгласен?
— Не е ли по-добре да обградим къщата и да му кажем да се предаде? Ние сме петима срещу един, няма да успее да избяга.
— Сигурен ли си, че Тано е сам вътре в къщата?
Фацио замлъкна.
— Слушайте ме — каза Монталбано, слагайки край на краткия им военен съвет, — по-добре е да оставим намирането на великденското яйце за него да се окаже изненада.
3
Монталбано пресметна, че Фацио и Гало от пет минути поне трябваше да са се разположили зад къщурката. Що се отнася до него, той се беше проснал по корем в тревата с пистолет в ръка, а един камък го натискаше неприятно по стомаха. От всичко това се чувстваше ужасно смешен и му се струваше, че се е превърнал в герой от гангстерски филм. Затова нямаше търпение да даде сигнал за атака. Погледна Галуцо, който беше до него, а Джермана беше по-надалече, вдясно; попита го шепнешком:
— Готов ли си?
— Да, господине — отговори полицаят, който се виждаше, че се е превърнал в кълбо от нерви и се потеше.
Монталбано го съжали, но не можеше, разбира се, да му каже, че става въпрос за постановка, вярно, със съмнителен изход, но все пак с картонени декори.
— Тръгвай! — заповяда му той.
Все едно изхвърлен от докрай притисната пружина, почти без да докосва земята, Галуцо с три скока стигна до къщурката и се опря на стената, вляво от входната врата. Изглеждаше като човек, който не е направил никакво усилие, но комисарят видя как гърдите му се повдигаха и спадаха заради учестеното му дишане. Галуцо стисна още по-силно картечния пистолет и направи знак на комисаря, който беше готов за втората част. Тогава Монталбано погледна към Джермана, който не само че изглеждаше ведър, но направо отпуснат.
— Аз тръгвам — каза му беззвучно на срички, като кривеше прекалено устните си.
— Аз ще ви прикривам — отговори му Джермана със същия маниер, посочвайки му с кимване на глава картечницата, която държеше в ръцете си.
Първият скок на комисаря в посока напред беше ако не христоматиен, то поне най-малкото като от наръчник: решително и уравновесено откъсване от земята, достойно за експерт по скок височина, леко задържане във въздуха с чисто и правилно приземяване, което би удивило всеки един балетист. Галуцо и Джермана, които го гледаха от различни позиции, взаимно се възхитиха от енергията на своя шеф. Вторият му скок беше по-премерен от първия. При увисването му във въздуха обаче се случи нещо, от което Монталбано, както си беше изправен, се изкриви настрани като кулата в Пиза, а падането му се оказа като истински и неподправен номер на клоун. След като се олюля, разпервайки ръце в търсене на някаква несъществуваща опорна точка, падна тежко на едната си страна. Инстинктивно Галуцо се затича да му окаже помощ, но се спря навреме и се залепи за стената. Вероятно и Джермана се беше изправил внезапно, но след това се наведе. „Слава богу, че всичко е нагласено — помисли си комисарят, — иначе в този момент Тано би могъл да ги повали като кегли.“ Бълвайки най-съдържателните ругатни от своя богат репертоар, Монталбано пълзешком започна да търси пистолета си, който при падането се беше изплъзнал от ръката му. Най-накрая го видя под едно храстче с диви дини и едва бе протегнал наполовина ръката си, за да го вземе, когато всички плодове се пръснаха и напръскаха лицето му със семената си. С определено ядна тъга комисарят си даде сметка, че от герой от гангстерски филм беше понижен в персонаж от филмовите ленти с Бъд Абът и Лу Костело4. Вече не му се искаше нито да се прави на атлет, нито на балетист, затова, леко свит на кълбо, премина с пъргави стъпки няколкото метра, които го разделяха от къщурката.
4
Американски комици. Работата им на сцената, в радиото, телевизията и киното ги превръща в най-популярната комедийна двойка от 1940 до началото на 1950 година. — Б.пр.