Високоговорителят повтори поканата, все едно се бяха уговорили с комисаря, който имаше нужда от отговор и то веднага.
— Слушайте, ама вие комисар Монталбано от Вигата ли сте, онзи, който е намерил в пещерата двамата убити младежи? Да? Гледай ти какво съвпадение! Знаете ли, че в някой от следващите дни щях да ви потърся? Елате у дома, ще ви чакам, запишете си адреса.
— Аз например спах четири дни и четири нощи една след друга, без да ям и да пия. За съня ми се погрижиха двайсетината цигари с марихуана, петте изчуквания и един удар в главата от полицията. Беше през 1968 година. Майка ми се притесни, искаше да вика доктор, мислеше, че съм изпаднал в дълбока кома.
Професор Ловекио имаше вид на банков чиновник и неговите четирийсет и пет години изобщо не му личаха, а в очите му проблясваше някакво дребно лудешко пламъче. В единайсет часа сутринта вече беше на уиски без разредител.
— В съня ми нямаше нищо чудодейно — продължи Ловекио, — за да стигнеш до чудото, трябва да си спал поне двайсет години. В самия Коран, във втората сура, струва ми се, е написано, че някакъв си, в когото тълкувателите разпознават Ездра, спал сто години. Пророкът Сали обаче спал двайсет години, той също в една пещера, която никак не е удобно място за спане. Евреите не падат по-долу, изтъкват в „Ерусалимския Талмуд“ някакъв си Хония Ха-Меагел, който спал седемдесет години в обичайното място, пещерата. Да не забравяме и за гърците. Епименид, също в една пещера, се събудил чак след петдесет години. Всъщност в онези епохи е било достатъчно да има пещера и един умрял за сън, за да се сътвори чудото. Двамата млади, открити от вас, колко са спали?
— От четирийсет и трета до деветдесет и четвърта — петдесет години.
— Идеалното време, за да бъдат разбудени. Бих ли усложнил разсъжденията ви, ако ви спомена, че в арабския се използва само един глагол, за да се изрази както думата „спя“, така и „умирам“? И че винаги един и същ е глаголът за „събуждам се“ и „възвръщам се“ към живот?
— Професоре, вие направо ме омагьосвате, докато ми говорите, но аз трябва да хвана самолета и времето ми е ограничено. Защо сте мислели да се свържете с мен?
— За да ви кажа да не се оставяте да бъдете объркан от кучето. И че то, изглежда, си противоречи със стомната, и обратно. Разбрахте ли ме?
— Не, изобщо.
— Вижте, легендата за спящите няма ориенталски корени, а християнски. В Европа е прокарана от Григорий Турски. Говори за седемте момци от Ефес, които, за да избегнат антихристиянските гонения на Деций, се подслонили в една пещера и Господ ги приспал. Пещерата на Ефес съществува, може да я намерите. Имате възможност да я видите пресъздадена и в енциклопедия „Трекани“. Отгоре й е построено светилище, което след това е съборено. Днес християнската легенда разказва, че в пещерата е имало извор. Затова спящите, веднага щом се събудили, първо пили вода и след това изпратили един от тях да търси храна. Но в християнската легенда на нито едно място, дори и в нейните безбройни европейски варианти, не се говори за присъствието на някакво куче. Кучето, наречено Китмир, е чисто и просто поетическа измислица на Мохамед, който толкова много е обичал животните, че си е разрязал ръкава, за да не събуди котката, която спяла отгоре.
— Започвам да се обърквам — каза Монталбано.
— Ама няма нищо за объркване, комисарю! Исках просто да ви кажа, че стомната е сложена да символизира извора, който се е намирал в Ефеската пещера. Обобщавайки: стомната, която принадлежи обаче на християнската легенда, може да съжителства с кучето, което принадлежи на поетическата измислица в Корана, само ако мирогледът, с който се разглеждат всички варианти, за които различните култури са допринесли, е глобален… По мое мнение авторът на мизансцена в пещерата не може да бъде друг, освен човек, който по причини, свързани с учене…
Също като в комиксите, Монталбано видя лампичката, която се беше запалила в мозъка му.
Спря толкова рязко пред сградата на Отдела за борба с организираната престъпност, че часовият се разтревожи и вдигна картечния пистолет.
— Комисар Монталбано съм! — извика, показвайки шофьорската си книжка, първото нещо, което му попадна под ръка. Задъхано притича и покрай другия полицай, който беше портиер.
— Бързо уведомете господин Де Доминичис, че комисар Монталбано се качва при него!