— Света Богородичке! Полудял е! Щеше да си счупи врата!
За да е сигурен, Монталбано се качи на колата и отиде в общинската библиотека на Монтелуза.
— Търся един религиозен текст — каза на директорката.
Тя, която го познаваше като комисар от полицията, остана леко удивена, но не каза нищо.
— Всичко, което имаме — отвърна тя, — са два тома от Д’Анкона и два от Де Бартоломаеис. Тези книги обаче не може да се заемат, трябва да ги прегледате тук.
„Житието на спящите седем отроци“ намери във втория том от сборника на Д’Анкона. Беше много кратък и наивен текст. Дипломната работа на Лило трябва да се е развила около диалога на двама доктори еретици, които се изразяват на забавен макаронически латински. Но това, което повече от всичко заинтригува комисаря, беше дългият предговор, написан от Д’Анкона. В него имаше всичко — цитиране на сурата от Корана, пътят на легендата в европейските и африканските държави с измененията и вариантите. Професор Ловекио имаше право, защото осемнайсетата сура от Корана, взета сама по себе си, щеше да е като един истински ребус. Налагаше се да бъде допълнена със заемките от другите култури.
— Искам да ви изложа една хипотеза и да получа вашата подкрепа — каза Монталбано, който беше уведомил Бурджо и съпругата му за последните си открития. — Вие двамата ми казахте с изключителна убеденост, че Лило е гледал на Лизета като на по-малка сестра и се е прехласвал по нея. Така ли е?
— Да — казаха и двамата в хор.
— Добре. Тогава ще ви задам въпроса: смятате ли, че Лило е бил способен да убие Лизета и нейния млад любовник?
— Не — отговориха и двамата, без дори за миг да се замислят.
— Може би и аз съм на същото мнение — каза Монталбано — точно защото Лило е оставил двамата мъртви, как да кажа, в положение на хипотетично възкресение. Който убива, не иска неговите жертви да се връщат към живот.
— Тогава? — попита директорът.
— В случай че Лизета го е помолила да ги приюти в тази спешна ситуация заедно с годеника й във вилата на Ридзитано при планината Овена, според вас Лило как е щял да реагира?
Госпожата изобщо не се замисли:
— Щял е да направи всичко, за което Лизета го е помолила.
— Тогава да се опитаме да си представим какво се е случило през онези юлски дни. Лизета бяга от Серадифалко, пристига благополучно във Вигата, среща се с Марио Кунич, годеника, който дезертира, или по-точно се отдалечава от своя кораб. Но двамата не знаят къде да се скрият, в къщата на Лизета е все едно да се намъкнат в леговището на вълка, защото това е първото място, където баща й ще отиде да я потърси. Иска помощ от Лило Ридзитано, тъй като знае, че няма да й откаже. Той приютява двойката във вилата в полите на Овена, в която живее сам, защото цялото му семейство е евакуирано. Кой е убил двамата млади и защо, не знаем и може би никога няма да узнаем. Но че Лило е авторът на погребението в пещерата, за това не може да има съмнение, защото следва стъпка по стъпка както християнската версия, така и онази от Корана. И в двата случая спящите ще се събудят. Какво може да означава това, какво иска да каже с този мизансцен? Иска да каже, че двамата млади спят и един ден ще се събудят или ще бъдат събудени ли? Или може би се надява точно на това — в бъдеще да се появи някой, който ще ги открие и ще ги събуди? По случайност човекът, който ги откри и ги събуди, бях аз. Но, повярвайте ми, много бих искал изобщо да не бях забелязвал тази пещера.
Беше искрен и двамата старци го разбираха.
— Мога да спра дотук. Успях да удовлетворя личното си любопитство. Вярно е, че ми липсват някои отговори, но тези, които имам, са ми достатъчни. Както ви казах, бих могъл и да спра.
— На вас може и да са ви достатъчни — каза госпожа Анджелина, — но аз искам убиеца на Лизета да го видя пред себе си.
— Ако го видиш, ще го видиш на снимка — каза й иронично директорът, — защото след всичките тези години деветдесет и девет на сто е сигурно, че убиецът е мъртъв и погребан, защото е достигнал предела на своята възраст.
— Оставям се във вашите ръце — каза Монталбано. — Какво да правя? Да продължа ли? Да спра ли? Решете вие, тези убийства вече не представляват интерес за никого, може би вие сте единствената връзка, която мъртвите имат с тази земя.