После, след дълга пауза, по времето на която Монталбано не отвори уста, началникът на полицията попита:
— Как вървят вашите разследвания за убитите в Кастрираното агне?
От тона му комисарят си даде сметка, че той считаше това негово разследване за нещо като разсейване, развлечение, отпуснато му, преди да се върне и да заработи върху по-сериозни неща.
— Успях дори да разбера името на младежа — каза Монталбано, за да си възвърне победата над началника, който подскочи изненадан и заинтересуван.
— Вие сте изключителен! Разкажете ми.
Монталбано му разказа всичко, дори постановката, която разигра пред Де Доминичис, и началникът на полицията доста се позабавлява. Комисарят завърши с нещо като декларация за обявяване на несъстоятелност и му каза, че разследването няма повече смисъл, защото никой не знае със сигурност дали Лило Ридзитано е мъртъв.
— Но — каза началникът, след като беше размислил върху думите на Монталбано, — ако е налице желание да се изчезне, то може да се осъществи, при това успешно. Колко случаи има, в които хора, привидно изпарили се в нищото, после изведнъж се появяват? Не бих искал да цитирам Пирандело30, но поне Шаша31. Чете ли книжката за изчезването на физика Майорана32?
— Разбира се.
— Аз съм убеден, както в края на краищата за това е бил убеден и Шаша, че Майорана е искал да изчезне и е успял. Не е било самоубийство, защото е бил твърде вярващ.
— Съгласен съм.
— Освен това не е ли твърде скорошен и случаят с онзи римски университетски преподавател, излязъл една сутрин от дома си и никога повече не се върнал? Всички го търсили — полиция, карабинери, дори неговите студенти, които го обичали. Бил е планирал своето изчезване и е успял да го направи.
— Вярно — каза Монталбано, след това размисли върху това, което си говореха, и погледна своя началник: — Струва ми се, че вие ме подканвате да продължа, докато преди известно време ме порицахте, че се занимавам твърде много с този случай.
— Какво общо има това? Сега сте в болнични, а тогава бяхте на работа. Струва ми се, че има голяма разлика — отговори му началникът на полицията.
Върна се вкъщи и започна да ходи от стая в стая. След срещата си със земемера почти беше решил да зареже всичко, убеден, че Ридзитано е мъртвец. Началникът му обаче все едно го съживи. Първите християни не са ли използвали думата „успение“, за да изразят смъртта? Твърде възможно беше Ридзитано да е в „заспиване“, както казваха масоните. Да, но ако нещата действително бяха такива, трябваше да се намери начин да бъде измъкнат от дълбокия кладенец, в който се беше укрил. Необходимо беше обаче нещо грандиозно, което да вдигне голям шум, вестниците и телевизиите от цяла Италия да започнат да пишат и да говорят за него. Трябваше да направи удар, но какъв? Налагаше се да изостави логиката и да му хрумне някаква фантазия.
Беше твърде рано за спане. Легна си облечен на кревата и се зачете в Pylon на Фокнър.
„В полунощ търсенето на тялото на Роджър Шуман, пилота ас, който потъна в езерото в събота следобед, окончателно беше прекратено от триместния биплан33 от около осемдесет конски сили, който маневрира така, че да прелети над водата и да се върне без инциденти, след като хвърли венец в езерото, приблизително на три четвърти миля разстояние от мястото, където се предполагаше, че е тялото на Шуман…“
Липсваха само няколко реда до финала на романа, когато комисарят се стресна и седна в средата на леглото с уплашени очи.
„Това е лудост — каза си той, — но аз ще я направя.“
— Там ли е госпожа Ингрид? Знам, че е късно, но трябва да говоря с нея.
— Не вкъщи госпожа. Ти казва, аз драска.
Семейство Кардамоне бяха специалисти да си намират прислужници от места, на които дори Трищау да Куня34 нямаше да има смелостта да стъпи.
30
Луиджи Пирандело (1867–1936) — италиански драматург, писател и поет. Роден в Сицилия. Носител на Нобеловата награда за литература за 1934 г. — Б.пр.
31
Леонардо Шаша (1921–1989) — италиански писател, есеист, журналист, политик, поет, сценарист, драматург и начален учител. Роден в Сицилия. — Б.пр.