— Manau tupapau — каза комисарят.
— Не разбира.
Беше цитирал името на картина от Гоген, за да разбере, че прислужницата не е от Полинезия или от тези ширини.
— Ти готова драскаш? Госпожа Ингрид обади господин Монталбано, когато тя върне се къщи.
Ингрид дойде в Маринела, когато минаваше два през нощта, във вечерна рокля с цепка чак до задника. Дори окото й не трепна пред молбата на комисаря да се видят веднага.
— Извини ме, но не исках да губя време в преобличане. Бях на един много скучен прием.
— Какво ти е? Не ми харесваш. Само защото си се отегчила на приема ли?
— Отгатна, не е това. Свекър ми започна отново да ми досажда. Миналата сутрин влезе в стаята ми, докато все още бях в леглото. Искаше да ме обладае веднага. Успях да го убедя да си ходи, заплашвайки го, че ще започна да викам.
— Тогава трябва да се вземат мерки.
— И как?
— Ще му дадем една втора натоварваща доза.
Под въпросителния поглед на Ингрид отключи чекмеджето в писалището си, взе един плик и го подаде на жената. При вида на снимките, на които се набиваше на очи как свекър й я оправя, Ингрид първо прежълтя като мъртвец, а после се изчерви.
— Това твое дело ли е?
Монталбано хвърли наум ези или тура дали да й каже истината, че жена е направила снимките, защото си даваше сметка, че това може да я нарани.
— Да, аз бях.
Жестоката плесница на шведката разтърси главата му, но той беше подготвен.
— Вече изпратих три на свекър ти, той се изплаши и спря за известно време да те притеснява. Сега ще му изпратя още три.
Ингрид подскочи, тялото й се залепи за това на Монталбано, устните й отвориха със сила тези на мъжа, езикът й погали неговия. Монталбано усети, че колената му омекват, все едно са от извара, но, за щастие, Ингрид спря.
— Спокойно, спокойно — каза тя, — всичко мина. Беше само за да ти благодаря.
Отзад на три от лично избраните от Ингрид снимки Монталбано написа:
„Откажи се напълно или следващия път ще се появиш по телевизията“.
— Другите ще ги държа тук — каза комисарят. — Само ми кажи, когато ти потрябват.
— Надявам се, колкото е възможно по-късно.
— Утре сутринта ще му ги изпратя, а освен това като добавка към тях ще му се обадя анонимно, от което направо ще получи инфаркт. И така, искам да те помоля да ми помогнеш за нещо.
Стана в седем часа, защото, след като Ингрид си тръгна, не успя да затвори очи. Погледна се в огледалото, физиономията му изглеждаше смачкана, може би по-зле, от когато го бяха простреляли. Трябваше да отиде до болницата за контролен преглед. Установиха, че е добре, и от петте лекарства, които му бяха предписали, оставиха само едно. След това отиде в Спестовната каса на Монтелуза, където държеше малкото пари, които успяваше да спести, и помоли за личен разговор с директора на банката.
— Нуждая се от десет милиона лири.
— Имате ли ги в сметката си, или искате заем?
— Имам ги.
— Извинете, но тогава какъв е проблемът?
— Проблемът е, че се отнася за една полицейска операция, която искам да направя с мои пари, без да рискувам държавните. Ако сега отида на касата и поискам десет милиона лири в банкноти от по сто хиляди, би прозвучало странно, затова вие трябва да ми помогнете.
Директорът прояви разбиране и направи всичко възможно, защото се почувства горд да участва в полицейската операция.
Ингрид спря колата си до тази на комисаря, точно под табелата, която веднага след Монтелуза указваше магистралата за Палермо. Той й даде плик, подут от десетте милиона, а тя го сложи в дамската си чанта.
— Обади ми се вкъщи веднага щом си готова. И, моля те, гледай да не те оберат.
Тя се усмихна, изпрати му въздушна целувка от върха на пръстите си и запали мотора.
Във Вигата се снабди с цигари. Докато излизаше от магазина за тютюневи изделия, видя голям зелен плакат с черни букви, който току-що беше залепен. Приканваше гражданите да присъстват на голямото състезание по мотокрос, което щеше да се проведе в неделя от петнайсет часа в местността, наричана Равнината при Кастрираното агне.
За подобно съвпадение дори не беше предполагал. Възможно ли е лабиринтът да беше проявил съчувствие към него, отваряйки му друг път?