— След половин час в моята стая… предай на останалите!
Събраха се и петимата, точно в уреченото време.
— Караулът се сменя в седем! — започна Кейл, когато Тери затвори вратата. — Бутра е определил изтеглянето на бойната си част към летището за около петнадесет минути преди това. Според разписанието трябва да са дежурни Такома и Брито… уверен съм, че ще отидат да зяпат излитането. Ще атакуваме вратата с учебни гранати. Знаете къде се намира Площадът и, ако имаме късмет, ще се доберем до там преди дори да са се усетили, че ни няма!
— Не е нужно да идваш с нас! — Алекс открито го погледна. — Не знам дори как биха те приели на совалките…
— Не мога да не дойда! — Кейл поклати глава. — Достатъчно е, че предавам сая като ви помагам, нали? Бихте могли да ми направите услугата да ме представите за син на теранка… от Тагратан, например. А по-късно ще се оправяме. Сая не би ви спряла да излъжете, мм?
Момчетата се спогледаха и кимнаха.
— Добре тогава! Сега бегом по стаите! В седем без петнадесет, с гранатите, на изхода!
Алекс остана при него.
— Предател на расата си… — каза. — Сигурен ли си, че искаш да го направиш?
— Вече съм го направил! — Кейл сви рамене. — Фактът, че изобщо ви помагам… и освен това…
— Дошла е заповед, нали?
— Проницателен както винаги!
— Разбирам те! — Алекс сериозно кимна. — И съм ти благодарен, че… според сая в тази ситуация би трябвало да си вече мъртъв!
— Да! — Кейл нервно докосна дръжката на меча. — Обмислях и такъв вариант… само че по този начин не бих могъл да спася твоя живот, мой кръвни братко! Пък и, както сая промени теб, така и теранската ти философия промени мен… Не мога да стоя бездействен и да си направя харакири само защото се получава противоречие между верността ми към расата и към приятелите!
— Все едно си правиш харакири, щом идваш с нас!
— О, не е същото! Знам, че ще ми бъде невероятно трудно във Федерацията! Може би дори ще изгубя вкуса си към живота… въпрос на сая. Отхвърлен от своите, веднъж защото съм избрал страната на Тера и втори път защото съм нарушил сая, презиран от тераните, защото не съм теранец И заради сая… Но точно сега това няма значение! Вие, тераните, — той нарочно подчерта разликата, — имате прекрасния навик рядко да мислите за бъдещето. Сегашният момент винаги е по-важен за вас!
Алекс кимна, макар точно от наблягането върху тази граница в устата му да загорча.
В седем без петнадесет бяха в актовата зала до входа. Двете роти на завършващите школата преминаха покрай тях в строй и се насочиха към летището.
— Нима Бутра не осъзнава, че нищо не са в състояние да постигнат? — попита тихо Вайклид.
— Не могат да направят кой знае какво, не и с тридесетина учебни изтребителя, бракувани от военните… — съгласи се Алекс. — Но те са длъжни да опитат!
— Добре де, — възрази Терънс, — в крайна сметка нашите искат само малко храна и вода… и ще ги оставят на мира! Нито ще разрушат планетата, нито биха могли да я окупират, някоя кроу-бойна част ще довтаса след броени часове!
— Всеки един терански свят, — подчерта Алекс, — не би предприел нищо срещу нашествениците при тези условия, вярно е. Но тук сме при кроу!
— Хай-сая! — подигравателно изсумтя Ник.
Щом пилотите се отдалечиха достатъчно, Кейл даде знак. Петимата се втурнаха напред с гранатите в ръце… и вместо върху двама пазачи на портата, връхлетяха върху цяла дузина. Бутра се бе оказал по-умен (или може би Такома?), отколкото очакваха.
Кейл се възхити на хладнокръвието на приятелите си. Вероятно в дните веднага след пристигането им, те щяха да реагират по съвсем друг, теранско-непредсказуем начин. Сега обаче хвърлиха гранатите по план и продължиха да тичат напред през облаците смрадлив дим.
— Копеле проклето! — чу се викът на Ник.
След това излязоха от димната завеса и се понесоха с пълна скорост по улицата към Центъра.
Вайклид — сух и гъвкав като змия — бързо набра преднина. Терънс бе почти рамо до рамо с него и Кейл вложи всичките си умения за да не изостане. Дробовете му се разкъсваха за въздух — но бе твърдо убеден, че по петите му се носят поне двама-трима от пазачите… а те все пак бяха въоръжени. Макар и само с невронни камшици в най-лошия случай.
Завиха стремително и се измъкнаха на главния булевард. Площадът бе на една ръка разстояние, совалките вече кацаха. Вайклид задъхан спря до ресторантчето за вуу.
— Сега вече не могат да ни хванат! — изръмжа със задоволство.
— Пехотинците… Совалките товарят вече… — Терънс се облегна на стената. — По дяволите, чувствам се като…