Една вечер донесе триножника и кутията си с бои. На другия ден щеше да започне портрета на Камий. Купиха платно, направиха грижливо всички приготовления. Най-сетне художникът се залови за работа, и то в спалнята на съпрузите, защото там, според думите му, било най-светло.
Изгуби три вечери, за да нарисува главата. Нанасяше леко, грижливо ситни щрихи с въглена. Рисунката му стана някак изкуствена, ъгловата, напомняше по смешен начин картините на старинните живописци. Изобрази лицето на Камий, както ученик копира оригинала — несмело, прекалено точно, което му придаде намръщено изражение. На четвъртия ден разми на палитрата си съвсем малки късчета бои и започна да рисува с върха на четката. Пунктираше платното с малки мръсни петна и ги очертаваше със ситни, къси. Тънки щрихи, сякаш работеше с молив.
В края на всеки сеанс госпожа Ракен и Камий изпадаха във възторг. Лоран ги уверяваше, че трябва да почакат — приликата неминуемо ще проличи.
Откакто Лоран започна портрета, Терез не напускаше стаята, превърната в ателие. Тя оставяше леля си сама в магазина. Намираше най-незначителни поводи да се качи на горния етаж и вече не сваляше очи от работата на Лоран.
Все така сериозна, подтисната, по-бледа и по-безмълвна от друг път, тя сядаше и се заглеждаше в движението на четките. Всъщност съзерцанието като че ли не я забавляваше кой знае колко; към това място сякаш я привличаше невидима сила и тя оставаше там като закована. От време на време Лоран се обръщаше към нея, усмихваше й се и я питаше дали портретът й харесва. Тя едва-едва му отговаряше, като потръпваше, а после отново застиваше в съсредоточен възторг.
Лоран, връщайки се вечер на улица Сен-Виктор, размишляваше надълго и нашироко. Спореше сам със себе си да стане или да не стане любовник на Терез.
„Ето една женичка — казваше си той, — която ще бъде моя любовница, само ако пожелая. Тя седи вечно зад гърба ми, разглежда ме, измерва ме, претегля ме… Трепери, лицето й добива смешно изражение, безмълвно и страстно. Сто на сто й трябва любовник. Личи й по очите… Не може да не се признае, че Камий е жалко същество.“
Лоран се надсмиваше в себе си над хилавия си приятел.
„Тя се отегчава до смърт в това магазинче… Аз ходя там, защото няма накъде да се запилея. Иначе едва ли биха ме подмамили в този пасаж на Пон-Ньоф. Такава влага, тъга! Истинска смърт… за една жена… Сигурен съм, че й харесвам. Тогава защо да не бъда аз, а някой друг.“
Той се спираше, обзет от глупаво самодоволство, и замислено се заглеждаше във водите на Сена. После възкликваше:
— Бога ми, толкова по-зле! При пръв удобен случай ще я целуна… Обзалагам се, че ще падне веднага в обятията ми.
После пак тръгваше и пак го обземаше нерешителност.
„Всъщност тя е грозна — казваше си той. — Носът й е дълъг, устата й — голяма.
И, главно, никак не я обичам. Може да си докарам някоя беля на главата. Заслужава си да се позамисли човек за това.“
Лоран беше прекалено предпазлив, затова мисли и премисля цяла седмица. Той пресметна всички неприятности, които биха могли да произлязат от връзката му с Терез. И реши да си опита щастието едва когато напълно се убеди, че ще има изгода от това.
Вярно е, че Терез му се виждаше грозна и той не я обичаше, но в края на краищата тя нямаше да му струва нищо; жените, на които плащаше евтино, без съмнение не бяха нито по-хубави, нито по-любими от нея. Пестеливостта го съветваше да вземе жената на приятеля си. От друга страна, отдавна не бе задоволявал желанията си, понеже нямаше пари, трябваше да лишава плътта си от необходимото. И сега не му се искаше да изпусне случая. Най-сетне подобна връзка, ако се разсъди добре, не можеше да има лоши последици. В интерес на Терез щеше да е тя да пази тайна, а той спокойно можеше да я зареже, когато пожелае. Дори Камий да узнае всичко и да се разгневи, щеше да го смаже с един юмрук, ако много знае. Работата във всяко отношение изглеждаше лесна и привлекателна за Лоран.
От този миг той заживя в мечтателно спокойствие; чакаше само да настъпи часът. Беше решил да действа без колебание при първия удобен случай. Въображението му рисуваше чудни вечери в бъдеще. Цялото семейство Ракен ще се старае да му достави наслада: Терез ще угасява пламъка в кръвта му, госпожа Ракен ще го приласкава като майка, Камий ще разговаря с него и няма да го оставя да скучае вечер в магазина.