Портретът беше почти завършен, а случай не се представяше. Терез стоеше винаги там, угнетена и тревожна, но Камий не излизаше от стаята и Лоран започваше да се отчайва, че не може да го отстрани поне за един час. И все пак настъпи денят, в който трябваше да заяви — утре портретът ще бъде готов. Госпожа Ракен каза, че ще вечерят заедно, за да отпразнуват завършването на художественото произведение.
На другия ден, когато Лоран нанесе и последната мазка, цялото семейство се събра, за да се възхити от приликата. Портретът беше отвратителен — в мръсносиво, с широки възморави петна. Лоран превръщаше дори и най-ярките тонове в мрачни, кални цветове. Той, без да иска, беше преувеличил бледите отсенки на своя модел и лицето на Камий приличаше на зеленикавото лице на удавник. Разкривената рисунка размазваше чертите му и така усилваше зловещата прилика. Но Камий беше във възторг. Твърдеше, че имал много изящен вид на портрета.
Като се налюбува достатъчно на лицето си, той заяви, че ще отиде да купи две бутилки шампанско. Госпожа Ракен слезе в магазина. Художникът остана сам с Терез.
Младата жена продължаваше да седи свита, загледана безсмислено пред себе си. Тя сякаш чакаше нещо, потръпваща. Лоран се поколеба; той разглеждаше платното, прехвърли четките. Времето течеше. Камий можеше да се върне и никога нямаше да му се представи удобен случай. Художникът изведнъж се обърна рязко и застана лице с лице срещу Терез. Те се гледаха няколко секунди.
После той се наведе рязко и притегли младата жена към гърдите си. Отметна главата й и впи устни в нейните. За миг тя се разбунтува, диво, отчаяно, но после изведнъж се отпусна и се плъзна на земята върху плочите. Не си размениха нито дума. Безмълвно, грубо отдаване.
7
Още от самото начало любовниците приеха връзката си като нещо неизбежно, съдбоносно, съвсем естествено. От първата среща започнаха да си говорят на „ти“, целуваха се без смущение, без да поруменяват, сякаш бяха близки от много години. Живееха доволни от своето ново положение, невъзмутимо спокойни и безсрамни.
Уговориха се как да се срещат. Терез не можеше да излиза, затова решиха Лоран да ходи у тях. Младата жена му обясни какво е намислила с ясен и твърд глас. Щяха да се срещат в стаята на съпрузите. Лоран трябваше да минава през прохода, който се намираше в пасажа, а Терез щеше да му отваря вратата при стълбата. По това време Камий беше на работа, а госпожа Ракен долу в магазинчето. Наистина един от тези дръзки замисли, които винаги сполучват!
Лоран прие. Въпреки предпазливостта си той се отличаваше с груба смелост, смелостта, свойствена на човек със здрави юмруци. Спокойствието и самообладанието на любовницата му още повече го подтикваха да вкуси дръзко предложената му наслада. Той измисли някакъв предлог, взе от шефа си разрешение да отсъствува два часа и изтича в пасажа на Пон-Ньоф.
Още щом навлезе в пасажа, обзе го палеща възбуда. Търговката на изкуствени скъпоценности беше седнала точно срещу вратата на прохода. Трябваше да я почака да обслужи една млада работничка, която влезе да си купи пиринчени обеци и пръстен. После бързо се вмъкна в прохода и изкачи тясната и тъмна стълба, като се опираше о хлъзгавите от влага стени. Непрекъснато се спъваше в каменните стъпала и всеки път сякаш пламък обгаряше гърдите му. Една врата се отвори. На прага сред бялата светлина той видя Терез по риза и фуста, сияеща, пристегнала косите си в кок. Тя затвори вратата и увисна на шията му. От нея се излъчваше топло ухание, ухание на бельо и току що измита плът.
Лоран, учуден, откри, че любовницата му е красива. Той никога досега не беше виждал тази жена. Гъвкава и силна, Терез го притискаше, отмяташе назад глава и по лицето й пробягваха пламенни светлинки, страстни усмивки. Това влюбено лице се беше преобразило, тя изглеждаше безумна и нежна; с влажни устни и блестящи очи, сияеше цяла. Младата жена се извиваше, огъваше се, хубава в своята странна красота, самата страст. Лицето й сякаш бе осветено от вътрешен огън, от тялото й избликваха пламъци. Кръвта й кипеше, нервите й се бяха опънали до скъсване, около нея се носеха топли излъчвания, горещ, възбудителен въздух.
Още от първата целувка в нея се пробуди любовницата. Незадоволената плът я хвърли неумолимо в сладострастието. Тя сякаш се пробуди от сън, възроди се за страстта. Беше преминала от немощните ръце на Камий в мощните обятия на Лоран и този допир със силен мъж рязко изтръгна нейната плът от задрямалостта. Всичките й инстинкти на нервна жена се проявиха с нечувана сила; кръвта на майка й, африканската кръв, която пламтеше във вените й, се отприщи, закипя буйно в слабото й, почти девическо тяло. Тя се предлагаше, отдаваше се с безгранично безсрамие. И силни тръпки я пронизваха от главата до петите.