— Терез — загрижено запита старата жена, — болна ли си, моето момиче?
Терез отвори очи, прозина се, обърна се на другата страна и с жален глас каза, че има страшна мигрена. Помоли леля си да я остави да спи. Старата жена си отиде, както беше дошла — безшумно.
Любовниците безмълвно се разсмяха и се разцелуваха с неистова страст.
— Виждаш ли — каза най-сетне тържествуващо Терез, — че няма от какво да се страхуваме тук… Всички тези хора са слепи, те не обичат.
Друг път странна мисъл хрумна на младата жена. Понякога тя беше като луда, сякаш бълнуваше.
Шареният котарак Франсоа седеше зад нея сред стаята. Важен, неподвижен, той наблюдаваше с кръглите си очи двамата любовници. Сякаш ги разглеждаше, без да мигне, потънал в някакъв демоничен екстаз.
— Погледни Франсоа — каза Терез на Лоран. — Сякаш разбира и довечера ще разкаже всичко на Камий… Забавно ще бъде нали, да се разприказва някой ден в магазина… Хубави неща знае за нас…
Мисълта, че Франсоа би могъл да заговори, странно я забавляваше. Лоран се вгледа в големите зелени очи на котарака и усети как тръпка пробягва по кожата му.
— Ето как ще го стори — продължи Терез. — Ще се изправи, ще ме посочи с едната си лапа, а тебе с другата и ще извика: „Господинът и госпожата горещо се целуват в стаята. Те пет пари не даваха за мене, но понеже престъпната любов ме отвращава, моля ви да ги пъхнете и двамата в затвора. Така няма да нарушават повече следобедната ми почивка.“
Терез се развличаше като дете, тя подражаваше на Франсоа, протягаше ръце, като че ли показваше ноктите си, движеше раменете си с котешка гъвкавост. Франсоа седеше все така неподвижно, като вкаменен, загледан в нея. Сякаш само очите му бяха живи, а в ъгълчетата на устата му две дълбоки гънки придаваха на тази чучелообразна глава насмешливо изражение.
Студ прониза Лоран. Тази шега на Терез му се стори неуместна. Стана и изхвърли котката от стаята. Всъщност той се боеше. Любовницата му все още не го беше завладяла цял. В глъбините на душата му не бе изчезнало неприятното усещане, което бе изпитал от първите целувки на младата жена.
8
Вечер в магазина Лоран се чувстваше напълно щастлив. Обикновено той се връщаше от работа с Камий. Госпожа Ракен се отнасяше към него с майчинска нежност. Знаеше, че е притеснен парично, че се храни лошо и спи в някакъв таван и му беше казала веднъж завинаги, че на тяхната трапеза винаги ще има едно място за него. Тя обичаше този момък със сърдечността на старите жени, на които е приятно да побъбрят със земляците си за минали дни.
Лоран използуваше широко предложеното му гостоприемство. Преди да се приберат след работа, те се разхождаха с Камий по кейовете. И двамата намираха изгода в тази близост — разходката не ги отегчаваше като си приказваха. После се прибираха, за да опитат супата на госпожа Ракен. Лоран отваряше вратата на магазинчето като собственик, възсядаше столовете, пушеше и плюеше, като че ли е у дома си.
Терез никак не го притесняваше с присъствието си. Той се държеше към нея с приятелска откровеност, шегуваше, подхвърляше й банални любезности, без нито един мускул на лицето му да трепне. Камий се смееше и понеже жена му отговаряше на приятеля му само с едносрични думи, беше твърдо убеден, че те двамата се ненавиждат. Един ден дори упрекна Терез за хладното й държание към Лоран.
Лоран правилно беше отгатнал: стана любовник на съпругата, приятел на мъжа и галено дете на майката. Никога досега не бе живял, удовлетворявайки така пълно всичките си желания. Тънеше в доволство сред безкрайните наслаждения, които му доставяше семейство Ракен. Впрочем той смяташе положението си в това семейство за напълно естествено. Чувстваше се съвсем близък с Камий, без да изпитва гняв и угризения на съвестта. Дори не внимаваше за действията и думите си, толкова сигурен беше в благоразумието и хладнокръвието си. Егоизмът, с който приемаше всички тези блага, го предпазваше от грешки. В магазина любовницата му се превръщаше в жена като всяка друга, която той не биваше да целува и която не съществуваше за него. Съумяваше да се въздържи да не я целуне пред всички, за да не бъде изгонен. Само това го възпираше. Иначе с удоволствие би се надсмял над скръбта на Камий и на майка му. Не си даваше сметка до какво би могло да доведе разкриването на връзката им. Смяташе, че постъпва съвсем просто, както би постъпил на негово място всеки гладен бедняк. Оттам идваха блаженото му спокойствие, благоразумната му дързост, безпристрастното му и шеговито държане.
Терез, по-нервна и по-податлива на вълнения, трябваше непрекъснато да играе ролята си. И я играеше съвършено благодарение на изкусното лицемерие, в което я бяха възпитали. Близо петнадесет години бе лъгала, като задушаваше поривите си и проявяваше неукротима воля да се показва мрачна и безволна. Нищо не й струваше да си наложи тази мъртвешка маска, която сковаваше лицето й. Когато влизаше, Лоран я заварваше, сдържана, намръщена, с още по-издължен нос и по-свити устни. Изглеждаше грозна, намусена, недостъпна. Впрочем тя нищо не пресилваше, просто играеше старата си роля, без да привлича вниманието върху себе си. Изпитваше горчива наслада да лъже Камий и госпожа Ракен. Не беше погълната напълно като Лоран от своите желания, забравила дълга си. Тя съзнаваше, че постъпката й е лоша и от време на време я обхващаше непреодолимо желание да стане от масата и да целуне Лоран пред всички, за да покаже на мъжа си и на леля си, че не е безмълвно животно и дори има любовник.