От време на време главата й пламваше от радост. Тогава, колкото и добра артистка да беше, не можеше да се сдържи и да не запее, когато любовникът й не беше там и нямаше от какво да се страхува, че ще се издаде. Тези внезапни проблясъци на оживление радваха госпожа Ракен, която обвиняваше племенницата си в прекалена сериозност. Младата жена купи саксии с цветя и украси прозореца на стаята си. После облепи стаята с нови тапети, поиска килим, завеси и мебели от палисандрово дърво. Целият този лукс беше за Лоран.
Природата и обстоятелствата сякаш нарочно бяха създали тази жена за този мъж и нарочно ги бяха тласнали един към друг. Те двамата, тази нервна и лицемерна жена, и този животински страстен сангвиник образуваха неразривно свързана двойка. Те се допълваха, закриляха се безмълвно. Вечер на масата при бледата светлина на лампата пълното усмихнато лице на Лоран срещу нямата, непроницаема маска на Терез сякаш неволно подсказваше колко силна е тяхната връзка.
Това бяха тихи, спокойни вечери. Сред тишината в топлия прозирен мрак се водеха приятелски разговори. След десерта всички седяха около масата, приказваха за хилядите дреболии, станали през деня, спомняха си предишната вечер, лелеяха надежди за утрешния ден. Камий обичаше Лоран, доколкото може да обича един задоволен егоист, и Лоран сякаш му отговаряше със същото чувство. Те двамата постоянно си говореха приятелски, услужваха си, разменяха си благосклонни погледи. Госпожа Ракен ги следеше с кротко изражение на лицето, беше щастлива сред децата си, наслаждаваше се на мирната атмосфера, която ги заобикаляше. Човек би ги взел за стари приятели, които са се опознали до глъбините на душата си и са убедени в неизменната си дружба.
Неподвижна и невъзмутима като другите, Терез гледаше тези еснафски удоволствия, тези благодушни усмивки! А в душата си се смееше диво, цялото й същество ликуваше, докато лицето й запазваше студено и сурово изражение. Мислеше си с изтънчено сладострастие как само преди няколко часа бе стояла в съседната стая полугола, разрошена, в обятията на Лоран. Спомняше си и най-малките подробности на този следобед, изпълнен с безумна страст; въображението й ги рисуваше, тя противопоставяше онези палещи мигове на мъртвешката сцена, която се разиграваше сега пред очите й. Ах, как ги мамеше, тези хорица, и колко щастлива беше да ги лъже с тържествуващо безсрамие! Тук, на две крачки, зад тази тънка преграда тя приемаше един мъж, тук се отдаваше буйно на изневярата. А в този час любовникът й ставаше непознат за нея, приятел на мъжа й, някакъв натрапник и глупак, който й беше съвсем безразличен. Тази жестока комедия, тези житейски измами, това сравнение между жарките целувки през деня и престореното безразличие вечерта запалваха нов огън в кръвта на младата жена.
Когато се случеше госпожа Ракен и Камий да слязат в магазина, Терез скачаше от мястото си, долепваше мълчаливо, с дива страст, устните си до устните на любовника си и оставаше така, запъхтяна, задъхана, докато дървените стълби започваха да скърцат. Тогава пъргаво се връщаше на мястото си и по лицето й се изписваше обичайното намръщено изражение. Лоран със спокоен глас подхващаше прекъснатия разговор с Камий. Това беше истинска внезапна, ослепителна мълния от страст сред застинало небе!
Вечерите в четвъртък бяха малко по-оживени. Лоран, който в тези дни се отегчаваше смъртно, считаше за свое задължение да не пропуска нито едно събиране: желаеше от предпазливост приятелите на Камий да го познават и уважават. Трябваше да слуша досадното дърдорене на Гриве и на стария Мишо; Мишо разказваше все едни и същи истории за убийства и кражби. Гриве пък вечно одумваше служителите, шефовете, службата. Младият човек се спасяваше при Оливие и Сюзан, чиято глупост му се струваше все пак малко по-търпима. Впрочем той винаги избързваше и предлагаше да играят домино.