Забележете, аз ни най-малко не търся от страна на пресата доброжелателство спрямо една творба, която според нея само предизвиква отвращението на чувствителните хора. Изобщо нямам такива стремежи. Изненадва ме само, че моите събратя виждат в мен нещо като литературен боклукчия, след като опитните им очи още от първите десет страници би трябвало да разгадават намеренията на един автор, и единственото ми желание е искрено да ги помоля за в бъдеще да ме приемат такъв, какъвто съм, и да спорят за това което представлявам.
Толкова е просто да се разбере „Терез Ракен“, да я разглежда човек като наблюдател и изследовател, да ми посочи истинските ми грешки, без да хвърля по мен шепа кал с името на нравствеността. Това изисква само малко разум и някой общи изисквания за истинска критика. От научна гледна точка обвинението в безнравственост не доказва абсолютно нищо. Не зная дали моят роман е безнравствен, признавам, че никога не съм се опитвал да го направя по-малко или повече непорочен. Зная обаче, че нито за миг не съм възнамерявал да вложа в него мръсотиите, които откриват нравствените хора; всички, дори и най-страстните сцени съм писал единствено с любопитството на учен; моля съдниците си да намерят поне една непристойна страница, отправена към читателите на малките розови книги, пълни с клюки и задкулисни интриги, които излизат в по десет хиляди екземпляра и са горещо препоръчвани от вестниците, толкова отвратени от „Терез Ракен“.
До този ден съм прочел за творбата си само някои ругатни и извънредно много глупости. Казвам го съвършено спокойно, както бих го казал на някой приятел, който би ме попитал на четири очи какво мисля за отношението на критиката към мен. Един талантлив писател, комуто се оплаках от проявеното към мен неразбиране, ми отвърна със следната дълбока мисъл: „Вие притежавате огромен недостатък, който ви затваря всички врати: само две минути да поговорите с някой глупак и веднага му давате да разбере, че е глупак.“ Тъй ще да е: чувствам каква вреда си нанесох, като обвиних критиката в безумство, и все пак не мога да се въздържа да не изкажа презрението, което изпитвам към нейното заслепение и прибързаните й оценки, раздавани без всяка методичност. Разбира се, говоря за обичайната критика, за онази, която съди според глупашките предупреждения и не може да достигне до общочовешкия мироглед, необходим за да бъде разбрано едно човечно произведение. Никога не съм се сблъсквал с такова неумение. Няколкото удара, които дребната критика ми нанесе във връзка с „Терез Ракен“, както обикновено отидоха напусто. Тя неизменно удря лошо, възхищава се от подскачанията на някоя напудрена актриса и миг по-късно крещи за неморалността на един физиологичен етюд, без да разбира, без да се опита да разбере, като руши всичко пред себе си, ако глупавия й страх я кара да руши. Безобразно е да бъде човек бит за грешка, която не е извършил. Понякога съжалявам, че не написах непристойни неща; струва ми се, че щях да бъда щастлив да получа заслужено наказание сред този дъжд от удари, които се сипят върху ми, без да зная защо.
В наше време има само двама трима души, които могат да прочетат, да разберат и да оценят една книга. От тях именно бих искал да получа урок, тъй като съм убеден, че няма да говорят, без да са прозрели намеренията ми и без да са забелязали резултата от усилията ми. Те в никакъв случай няма да ме замерват с празни думи за морал и литературна нравственост; те ще ми признаят правото да избирам в това свободно за изкуството време каквито искам сюжети, като ще искат от мен само съвестна работа, знаейки, че единствено глупостта накърнява честта на литературата. Научният анализ, който се опитвам да приложа в „Терез Ракен“, надали ще ги смути; те ще открият модерния метод, инструмента за всевъзможни изследвания, с които нашият век си служи тъй мощно, за да проникне в бъдещето. Каквито и да бъдат техните заключения, те ще приемат моята изходна точка, изучаването на темперамента и дълбоките изменения на организма под влияние на средата и обстоятелствата. Ще бъда изправен пред истински съдници, пред хора, търсещи искрено истината, без детинщини и престорен свян, хора, които няма да счетат за нужно да разиграват отвращение пред разголените и живи анатомични примери. Също като огъня, искреното изучаване пречиства всичко. Разбира се, пред съдниците, за които мечтая в този миг, моята творба ще бъде твърде скромна; бих приел цялата строгост на критиките, бих желал тя да бъде нашарена от поправки. Но в такъв случай поне бих изпитал дълбоката радост да видя как ме критикуват за това, което съм се опитал да направя, а не за това, което не съм извършил.