11
Понякога, в неделя, когато времето бе хубаво, Камий принуждаваше Терез да се разходят по Шан-з-Елизе. Младата жена би предпочела да остане във влажния мрак на магазина. Тя се уморяваше, отегчаваше се да се мъкне подръка с мъжа си, който се спираше пред магазините, възклицаваше учудено, правеше разни забележки или глупаво мълчеше. Но Камий си знаеше своето. Той обичаше да показва жена си. Когато срещнеше някой от колегите си и особено някой началник, гордо разменяше поздрав, ако беше с нея. Впрочем той се разхождаше просто за да се каже, че се разхожда, почти без да говори, вдървен и неестествен в празничните си дрехи, като влачеше крака с тъп и суетен вид. Терез се измъчваше, че трябва да върви подръка с такъв мъж.
В дните за разходка госпожа Ракен придружаваше децата си до края на пасажа. Тя ги целуваше така, като че ли тръгват на пътешествие. След това им даваше безкрайни съвети и ги притесняваше с молби да внимават.
— Преди всичко — казваше им тя, — пазете се от злополуки. Толкова коли има в Париж!… Обещайте ми да не се смесвате с тълпата…
Най-сетне ги оставяше да тръгнат и дълго ги следеше с очи. После се връщаше в магазина. Краката й бяха натежали, затова не можеше дълго да ходи.
Друг път, по-рядко, съпрузите излизаха вън от Париж: отиваха в Сент-Уен или в Аниер и ядяха риба на скара в ресторантите край реката. Това бяха дни на големи гуляи, за които се говореше цял месец предварително. Терез приемаше по-охотно, почти радостно тези разходки, в които оставаше на чист въздух до десет, а понякога и до единадесет часа вечер. Сент-Уен със зелените си острови и напомняше Вернон. Тя усещаше как в нея се надигат всичките диви страсти, които бе изпитвала към Сена като младо момиче. Сядаше на пясъчния бряг, потапяше ръцете си в реката и просто се възраждаше под палещите слънчеви лъчи, смекчени от свежата прохлада на сенките. Докато тя късаше и цапаше роклята си по камъните и глинестата почва, Камий разстилаше грижливо на земята носната си кърпа и предпазливо сядаше. В последно време младото семейство водеше почти винаги и Лоран, който оживяваше разходката със смеховете и селската си жизнерадост.
Една неделя Камий, Терез и Лоран се отправиха към Сент-Уен към единадесет часа след закуска. Разходката беше уговорена отдавна и щеше да бъде последната за сезона. Есента наближаваше, студени повеи разхлаждаха въздуха вечер.
Тази сутрин небето все още беше прозрачносиньо. На слънце беше топло, а на сянка — приятно. Решиха да се възползват от последните слънчеви лъчи.
Тримата наеха файтон и изслушаха тревожните молби и неспокойните наставления на старата търговка. Те прекосиха Париж и слязоха от файтона при укреплението. После тръгнаха пеш по шосето към Сен-Уен. Беше обяд. Ярко огрян от слънцето, прашният път ослепяваше с белотата си, също като сняг. Сгъстеният до крайност въздух беше се нажежил. Терез, уловила подръка Камий, вървеше със ситни крачки и се криеше под слънчобрана, а мъжът й триеше лицето си с огромна кърпа. Зад тях идваше Лоран, който сякаш не чувстваше палещите слънчеви лъчи по шията си. Той си подсвиркваше, риташе камъните и от време на време поглеждаше сладострастно полюляващите се бедра на любовницата си.
Щом пристигнаха в Сент-Уен, побързаха да намерят дръвчета и поляна, за да се настанят на сянка. Преминаха на едно островче и навлязоха в малка горичка. Земята беше покрита с червеникав пласт окапали листа, които със сухо трептене шумоляха под краката им. Много дървета се извисяваха прави като готически колони; клоните им се спускаха до челата на разхождащите се — медночервеният свод на есенните листа и белите и черни стволове на трепетликите и дъбовете закриваха хоризонта. Бяха се озовали в пуст, тих кът, сред свежа, безмълвна, тясна полянка. Край тях се плискаше Сена.
Камий си избра сухо място и седна, като повдигна сакото си. Терез, шумолейки с фустите си, се хвърли на земята върху листата; тя просто изчезна сред гънките на роклята си, която се разстла около нея, откривайки единия й крак до коляното. Легнал по корем, подпрял брада на земята, Лоран гледаше крака й и слушаше бърборенето на приятеля си, който говореше срещу правителството и твърдеше, че трябва да превърнат всички островчета на Сена в английски градини с пейки, с пясъчни алеи и подрязани дървета, както в Тюйлери.
Останаха около три часа на полянката, докато слънцето престане да жари, за да се разходят преди вечеря. Камий говореше за службата си, разказваше разни глупави истории. После се отпусна уморен на земята и заспа. Терез още преди това, затворила очи, се преструваше, че дреме.