Лоран допълзя тихо до младата жена; той издаде устни и целуна обувката й, после и глезена й. Кожата на обувката, белият чорап, който целуна, изгориха устата му. Острите изпарения на земята и лекият парфюм на Терез се смесваха, проникваха в него, сгорещяваха кръвта му и възбуждаха нервите му. Цял месец вече той живееше във въздържание, което го изпълваше с гняв. Разходката под жарките слънчеви лъчи по шосето към Сент-Уен беше го разпалила. Сега седеше тук в този непознат уединен кът, сред тишината и сянката, изпълнени със сладострастна нега, и не можеше да притисне до гърдите си жената, която му принадлежеше. Съпругът й можеше да се събуди, да го види, да разстрои всичките му благоразумни планове. Този човек вечно му се изпречваше на пътя! И любовникът, притиснат до земята, като се криеше зад фустите, целуваше безмълвно, разтреперан и разгневен, обувката и белия чорап. Терез не помръдваше, беше като мъртва. Лоран помисли, че спи.
Той стана, гърбът му се беше схванал, облегна се на едно дърво. Тогава видя, че младата жена гледа в пространството с широко отворени, блестящи очи. Беше подпряла глава с ръце, лицето й беше матовобледо, хладно и неподвижно. Терез размишляваше, втренчените й очи бяха като мрачна бездна, пълни с мрак. Тя не се помръдна, не обърна поглед към Лоран, застанал прав зад нея.
Той я загледа почти изплашен от неподвижността й, от безразличието, с което приемаше ласките му. Това бяло и безжизнено лице, потънало сред гънките на фустите, надигна в сърцето му ужас, изпълнен с палещи желания. Искаше му се да се наведе и да затвори с целувка широко отворените й очи. Но почти до полите й спеше Камий. Това жалко същество беше се свило и мършавостта му още повече изпъкваше; той леко похъркваше. Под шапката, прикрила наполовина лицето, отворената му уста се беше разкривила от съня в глупава гримаса; малки червеникави косъмчета, поникнали тук-таме по слабата му брадичка, загрозяваха бледата му кожа; както беше отметнал глава, на тънката му, набръчкана шия се виждаше керемиденочервената адамова ябълка, която се повдигаше при всяко похъркване. Излегнат така, Камий беше противен и отблъскващ.
Лоран, който го гледаше, вдигна крак с рязко движение. С един удар можеше да смаже лицето му.
Терез сдържа един вик. Тя пребледня и затвори очи. Извърна глава сякаш да не я опръска бликналата кръв.
Няколко секунди Лоран остана така, с вдигнат крак над лицето на заспалия Камий. После го отпусна бавно и се отдалечи няколко стъпки. Помисли си, че такова убийство може да извърши само глупак. Премазаната глава щеше да докара подире му цялата полиция. А той искаше да се отърве от Камий единствено за да се ожени за Терез. Мечтаеше да живее свободно след престъплението като убиеца на каруцаря, за когото бе разказал стария Мишо.
Отиде до брега на реката и загледа течащата вода с тъпо изражение. После внезапно се върна; най-сетне в главата му бе узрял план, намислил бе най-подходящото убийство, което нямаше да е опасно за него.
Той събуди спящия като погъделичка носа му с една сламка. Камий кихна, стана и намери шегата за много забавна. Той обичаше Лоран заради закачките му, защото те го развеселяваха. Бутна жена си, която лежеше със затворени очи. Терез стана, оправи измачканата си фуста с полепнали по нея сухи листа, и тримата напуснаха полянката, а под стъпките им хрущяха сухи клечки.
Излязоха от острова и тръгнаха по пътищата и пътеките, изпълнени с излетници. Между оградите се мяркаха девойки в светли рокли; групи лодкари преминаваха с песни; върволица от еснафски семейства, възрастни хора и чиновници със съпругите си се изнизваше край канавките. Всички пътища изглеждаха като шумни претъпкани улици. Само слънцето запазваше безпределното си спокойствие. То клонеше вече към залез и разгъваше над обагрените в червено дървета и белите пътища огромно покривало от бледа светлина. От тръпнещото небе започваше да се спуска прохлада.
Камий вече не вървеше подръка с Терез; той разговаряше с Лоран, смееше се на шегите и подвизите на приятеля си, който прескачаше канавките и вдигаше големи камъни. Младата жена вървеше, свела глава, от другата страна на пътя и късаше от време на време стръкчета трева. Тя изостана, спря се и погледна отдалеч любовника и мъжа си.
— Хей, не си ли гладна? — извика Камий.
— Гладна съм — отговори тя.
— Тогава на път!
Всъщност Терез не беше гладна; а само уморена и неспокойна. Тя не знаеше нищо за плановете на Лоран, краката й трепереха от тревога.
Тримата се върнаха край реката и потърсиха ресторант. Настаниха се на нещо като дъсчена тераса в една кръчма, пропита с миризма на мас и вино. В заведението се чуваха викове, песни, тракане на чинии. Всички сепарета, всички салони бяха претъпкани с хора, които говореха високо; а тънките стени като че ли още повече усилваха врявата. Стълбата се люлееше, когато келнерите се качваха по нея.