Полека-лека започваше да различава телата. Тогава минаваше от едно тяло на друго. Само удавниците го интересуваха; когато имаше повече трупове, подути и посинели от водата, той жадно ги разглеждаше, като се мъчеше да познае Камий. Понякога месото по лицата им висеше разкъсано, костите бяха пробили размекнатата кожа, лицата приличаха на разварено месо без кокали. Лоран се колебаеше, разглеждаше телата, мъчеше се да открие мършавия труп на своята жертва. Но всички удавници са дебели. Той виждаше огромни кореми, подути бедра, закръглени и тлъсти ръце. Чудеше се какво да прави, трепереше пред тези зеленикави човешки останки, които сякаш му се надсмиваха, като се кривяха в отвратителни гримаси.
Една сутрин го обхвана истински ужас. От няколко минути гледаше един удавник, дребен на ръст, страшно обезобразен. Месата му бяха толкова размекнати и разложени, че течащата вода, която ги миеше, ги отнасяше парче по парче. Струята, падаща върху лицето, дълбаеше дълбока дупка вляво от носа. И изведнъж носът потъна, а устните се разделиха, като разкриха бели зъби. Удавникът избухна в смях.
Всеки път, когато мислеше, че е познал Камий, Лоран усещаше как нещо го парва в сърцето. Изгаряше от желание да намери тялото на своята жертва, но изтръпваше от ужас, като си представяше, че това тяло е пред него. Посещенията в моргата му навяваха кошмарни видения, той трепереше, разтърсваше се цял. Мъчеше се да се освободи от тези страхове, обвиняваше се, че се държи като дете, опитваше се да бъде силен. Но въпреки волята плътта му се възмущаваше, отвращение и ужас завладяваха цялото му същество, щом се озовеше сред влагата и блудкавата миризма на залата.
Когато на последния ред нямаше удавници, той си отдъхваше по-свободно. Не му беше така отвратително. Тогава се превръщаше в обикновен любопитен посетител и изпитваше странно удоволствие да гледа право в лицето насилствената смърт в нейните най-странни, мрачни и гротескни проявления. Това зрелище го забавляваше особено когато имаше голи женски трупове. Тези изложени голи тела, опръскани с кръв, на места покрити с рани, го привличаха и го задържаха. Един ден видя трупа на млада около двадесетгодишна жена, девойка от простолюдието, така силна и здрава, че изглеждаше като заспала върху камъка. Свежото й, закръглено тяло се белееше в меки тонове с нежни отсенки; на устните й — застинала усмивка, главата — леко наклонена, гръдта — предизвикателна. Човек можеше да я вземе за лека жена, ако на шията й не се виждаше като тъмна огърлица черна ивица — тази девойка се беше обесила поради безнадеждна любов. Лоран дълго я гледа, опипвайки с поглед плътта й, потънал в някакво своего рода боязливо желание.
Всяка сутрин, докато седеше там, той чуваше как зад него идват и си отиват разни хора.
Моргата е зрелище, достъпно за всички кесии, от което се ползват безплатно и бедни, и богати. Вратата е отворена — който иска, да влиза. Има любители, които минават всеки ден, за да не пропуснат нито едно от представленията на смъртта. Когато плочите са празни, хората си отиват разочаровани, сякаш ограбени, мърморейки под носа си. Когато са пълни, когато има хубава изложба на човешка плът, посетителите се блъскат, доставят си евтино удоволствие, ужасяват се, забавляват се, аплодират или освиркват като в театър и се оттеглят доволни, като заявяват, че този ден моргата е била много интересна.
Лоран скоро опозна публиката на това място, смесена и разнообразна тълпа, която едновременно се нажаляваше и се смееше. Влизаха работници, тръгнали на работа с хляба и инструментите си под мишница, на тях обикновено смъртта им се виждаше смешна. Намираха се шегаджии, които разсмиваха галерията с весели забележки за гримасите на всеки труп. Те наричаха обгорените въглищари. Труповете на обесени, убити, удавници, заклани или премазани особено възбуждаха подигравателното им красноречие и с леки треперещи гласове те подхвърляха двусмислени забележки сред настръхналата тишина на залата. Тук идваха и дребни рентиери, хилави сухи старци, които влизаха пътем, от нямане какво да правят и гледаха труповете с тъпи погледи и с празно, благовидно изражение. Влизаха и много жени; млади румени работнички с бели блузки и чисти фусти; те ситняха пъргаво от единия край до другия на стъклената преграда, сякаш се намират пред витрината на моден магазин. Имаше и жени от простолюдието, придаващи си глупаво нажален вид, както и добре облечени дами, небрежно развяващи копринените си рокли.