Лоран от своя страна също премина през различни фази на уталожване и треска. Отначало се наслади на дълбоко спокойствие, сякаш от душата му се смъкна тежко бреме. От време на време се питаше в недоумение, почти уверен, че е било лош сън дали наистина е хвърлил Камий във водата и дали бе видял трупа му в моргата. При спомена за престъплението го обземаше странна изненада; никога не се бе смятал способен на убийство; присъщото му благоразумие и малодушие го довеждаха до треска, студена пот избиваше по челото му, като си помислеше че биха могли да открият престъплението му и да го осъдят на смърт. Тогава усещаше студеното острие до врата си. Той бе действал, бе вървял право напред към целта, с упоритостта и заслепението на звяр. Сега се обръщаше назад, за да погледне бездната, която бе преминал и свят му се завиваше от страх.
„Сигурно съм бил пиян — мислеше Лоран. — Тази жена ме е опила с ласките си. Боже мили! Колко глупав, колко безумен съм бил! Та нали с подобна история можех да се озова на гилотината… Добре, че всичко мина благополучно. Никога не бих го сторил втори път!“
Лоран се отпусна, размекна се, стана по-малодушен и по-предпазлив от преди. Той надебеля и натежа. Ако някой би се загледал в огромното му туловище, в което като че ли нямаше нито кости, нито нерви, никога не би и помислил да го уличи в насилие и жестокост.
Той се върна към старите си привички. Няколко месеца беше примерен служител, изпълняваше задълженията си с образцово затъпяване. Вечер се хранеше в гостилницата на улица Сен-Виктор, разрязваше хляба си на малки парчета, дъвчеше бавно, проточваше вечерята си колкото може по-дълго. После се протягаше, облягаше се на стената и пушеше лулата си. Човек би го взел за чудесен баща на семейство. Денем не мислеше за нищо. Нощем спеше тежко, без сънища. С румено и тлъсто лице, със сит стомах и пуста глава, той се чувстваше напълно щастлив.
Страстите му като че ли бяха замрели, изобщо не мислеше за Терез. Сещаше се понякога за нея, както се сеща човек за жена, за която трябва да се ожени по-късно, в някакво неопределено бъдеще време. Чакаше часа на женитбата търпеливо, забравил жената, мечтаещ само за новото си положение. Ще напусне работа, ще рисува като любител, ще скита. Тези надежди го водеха всяка вечер до магазина в пасажа въпреки смътното и неприятно усещане, което го обземаше, когато влизаше там.
Един неделен ден, отегчен, чудейки се как да убие времето, той отиде при своя стар приятел от колежа, при младия художник, с когото бяха живели дълго време заедно. Художникът рисуваше за художествената галерия картина, изобразяваща гола вакханка, излегната на постеля. В дъното на ателието една жена позираше, отметнала назад глава, изпънала тяло, полегнала настрани. Жената се смееше от време на време, изпъчваше се, изпъваше ръце, протягаше се, за да си отдъхне. Лоран, който седеше срещу нея, я гледаше, пушеше и разговаряше с приятеля си. Кръвта му кипна, нервите му се опънаха от това съзерцание. Остана там до вечерта и отведе жената със себе си. Задържа я почти цяла година като любовница. Бедната девойка го обикна, струваше й се дори, че е красив мъж. Сутрин тя излизаше, позираше през целия ден и всяка вечер в същия час редовно се връщаше; хранеше се, обличаше се и се издържаше с парите, които печелеше, не струваше нито су на Лоран, който пет пари не даваше откъде идва или какво прави. Тази жена внесе известно равновесие в неговия живот. Той я прие като полезен и необходим предмет, който поддържаше здраво и спокойно тялото му. Никога не узна дали я обича и нито за миг не му мина през ума мисълта, че изменя на Терез. Чувстваше се по-блажен и по-щастлив и нищо повече.
А в това време траурът на Терез беше свършил. Младата жена започна да се облича със светли рокли и една прекрасна вечер Лоран видя, че тя се е подмладила и разхубавила. Но той продължаваше да се чувства все по-неловко пред нея; от известно време тя също му се виждаше трескава, изпълнена със странни прищевки, смееше се и се натъжаваше без причина. Колебливите настроения, които забелязваше в нея, го плашеха, защото отгатваше донякъде борбите и тревогите й. Той също бе обзет от нерешителност, страхуваше се ужасно да не наруши спокойствието си. Живееше си мирно, удовлетворяваше разумно желанията си и се страхуваше, че равновесието в живота му ще се наруши, ако свърже съдбата си с тази нервна жена, чиято страст веднъж вече го бе довела до безумие. Впрочем той не си даваше ясна сметка за нещата, а просто инстинктивно отгатваше тревогите, които му предстоеше да изживее, когато Терез стане негова.
Първият тласък, който получи и който го изтръгна от вцепенението, беше мисълта, че най-сетне ще трябва да помисли за женитбата си. Бяха минали близо петнадесет месеца от смъртта на Камий. По едно време Лоран си помисли да не се жени, да зареже Терез и да запази любовницата си, чиято непретенциозна и евтина обич го задоволяваше. После разсъди, че не се убива така човек за нищо; припомни си престъплението, неимоверните усилия, които бе употребил, за да притежава сам тази жена, която сега го смущаваше и съзна, че убийството би било безполезно и ужасно, ако не се ожени за нея. Да хвърли един човек във водата, за да открадне вдовицата му, да чака петнадесет месеца и накрая да реши да остане с някакво момиче, което се влачеше и излагаше тялото си по ателиетата, му се стори глупаво и смешно. Пък и нима не бе свързан с Терез с всичките връзки на кръвта и ужаса. Той чувстваше смътно в себе си нейните вопли и терзания, принадлежеше й! Страхуваше се от своята съучастница; може би, ако не се ожени за нея, тя ще отиде да го предаде от ревност и желание за отмъщение. Тези мисли се блъскаха в главата му. Отново бе обзет от треска.