Той се приближи до огледалото, протегна шия и погледна. Раната беше бледорозова. Като различи зъбите на жертвата си, Лоран се развълнува, кръвта нахлу в главата му и предизвика странно явление. Раната се обагри в пурпурночервено от притока на кръв — все едно току-що нанесена, кървава и се открои рязко върху дебелата бяла шия. В същото време той почувства острите боцкания, сякаш игли се забиваха в раната. Побърза да вдигне яката на ризата си.
„Ами! — успокои се сам. — Терез ще я излекува… Няколко целувки ще оправят работата. Ей, че съм глупак, за какво съм седнал да мисля!“
Той сложи шапката си и слезе долу. Необходимо му беше да диша чист въздух, да ходи. Като мина край вратата на избата, се засмя. Убеди се сам, че желязната кука я затваря добре. Излезе навън и закрачи бавно в свежия утринен въздух по безлюдните тротоари. Беше около пет часът.
Лоран прекара ужасен ден. Трябваше да се бори да не заспи следобед на бюрото си. Главата му тежеше и го болеше, той клюмаше и се стряскаше рязко, като чуеше стъпките на някой от началниците си. Тази борба, тези стряскания окончателно го омаломощиха и го хвърлиха в непоносима тревога.
Вечерта въпреки умората си отиде да види Терез. Завари я трескава, потисната и измъчена като него.
— Горката Терез прекара ужасна нощ — му каза госпожа Ракен, когато той седна. — сигурно е имала кошмари, страшно безсъние… чух я няколко пъти да вика. Тази сутрин е като болна.
Докато леля й говореше, Терез гледаше втренчено Лоран, без съмнение, те отгатнаха взаимно страха, който ги мъчеше, защото една и съща нервна тръпка премина по лицата им. Седяха един срещу друг до десет часа, говореха си банални приказки, като разбираха чудесно душевното си състояние и се умоляваха един друг с поглед да ускоря минутата, когато ще могат да се съюзят срещу удавника.
18
Призракът на Камий беше посетил и Терез през тази трескава нощ.
Страстното предложение на Лоран, който й поиска среща след цяла година равнодушие, внезапно я бе развълнувало силно. Плътта й бе запламтяла, когато си легна сама и си помисли, че скоро ще се оженят. И тогава сред мъчителното безсъние бе видяла да се възправя пред нея удавникът. Като Лоран и тя се бе борила между желанието и ужаса и като него се беше надявала, че сигурно ще престане да се страхува и няма да изпитва тези страдания, когато любовникът й бъде в обятията й.
В един и същи час у тази жена и този мъж се бе извършило някакво нервно сътресение, което ги бе върнало трескави и ужасени към предишната им страшна любов. Те бяха свързани чрез кръвта и насладата. Те трепереха, разтърсвани от едни и същи тръпки; сърцата им сякаш се свиваха мъчително от едни и същи тревоги. Те се бяха слели в едно тяло и една душа, за да се наслаждават и да страдат отсега нататък заедно. Това единство, това мълчаливо сливане на две същества е явление от психологията и физиологията, което се наблюдава често между хора, тласкани един към друг властно от някакви силни нервни сътресения.
Повече от една година Терез и Лоран носеха, без да усещат, съединяващата ги верига; в отпускането, последвало острата криза след убийството, в отвращението и необходимостта от спокойствие и забрава, тези двама каторжници си въобразиха, че са свободни и не ги свързва вече желязна верига; тя се влачеше отпусната по земята; те си почиваха, изпаднали в някакво блажено вцепенение, искаха даже да любят другаде, да живеят в мъдро равновесие. Но в деня, когато тласнати от живота, си размениха отново пламенни думи, веригата силно се опъна и те бяха така разтърсени, че се почувстваха завинаги свързани един с друг.
Още на другия ден Терез се зае подмолно да уреди брака си с Лоран. Това беше мъчна задача, изпълнена с опасности. Любовниците трепереха да не проявят непредпазливост, да не предизвикват съмнения, да не покажат твърде ясно колко необходима им е била смъртта на Камий. Понеже разбираха, че не могат те самите да заговорят за женитба, измислиха хитър план да докарат нещата дотам, че самата госпожа Ракен и гостите от четвъртък да им предложат това, което те самите не се осмеляваха да поискат. Въпросът беше как да внушат на тези добри хора идеята да оженят Терез и най-вече да ги накарат да повярват, че това е лично тяхно хрумване.
Комедията изискваше продължителна и тънка игра. И Терез, и Лоран приеха ролите, които им подхождаха; напредваха изключително предпазливо, като пресмятаха и най-малкия жест, и най-малката си дума. Всъщност се раздираха от нетърпение, което опъваше до скъсване нервите им. Живееха в постоянна възбуда и им бе необходима цялата им подлост, за да си наложат да се държат спокойно и жизнерадостно.