Преди няколко години срещу нея имаше магазинче, в чиято боядисана в зелено дървена облицовка непрекъснато се просмукваше влага. На фирмата — дълга тясна дъска — бе написано с черни букви: „Галантерия“, а върху едно от стъклата на вратата с червени букви — женско име: „Терез Ракен“. Отдясно и отляво имаше дълбоки витрини, облепени със синя хартия.
Денем в лекия здрач едва-едва се различаваха подредените стоки.
От едната страна имаше бельо: колосани бонета от тюл по два-три франка едното, муселинови маншети и якички, трико, къси и дълги чорапи и тиранти. Всичките тези пожълтели, измачкани предмети висяха жалки, закачени на тюлени куки. Така цялата витрина отгоре до долу изглеждаше пълна с белезникави парцали, които добиваха зловещ вид в смътния полумрак. Новите бонета рязко се открояваха по-бели върху синята хартия, с която бяха облепени дъските, а чорапите образуваха тъмни петна сред бледото скучно еднообразия на муселина.
От другата страна в една по-тясна витрина бяха наредени на полиците големи кълбета зелена прежда, черни копчета, зашити върху бели картончета, кутии с всякакви цветове и размери, мрежи за коса, изпъстрени с металически перли и опънати върху синкави книжни цилиндри, снопчета игли за плетене, модели за ръкоделие, навити на руло панделки, купчина обезцветени и овехтели стоки, които очевидно стояха тук от пет-шест години. Всички бяха добили мръсносин цвят в потъналия в прах и влага шкаф.
Лете по обед, когато ослепителните слънчеви лъчи заливаха площадите и улиците, зад бонетата на другата витрина се открояваше блед сериозен профил на млада жена. Той изплуваше неясно сред царящия то мрак: ниско, замислено чело, дълъг, тесен, тънък нос; устни, като две бледорозови резки, къса и нервна брадичка, сливаща се с шията в мека и заоблена линия. Тялото не се виждаше, прикрито в мрака; профилът се отделяше матовобял, с едно широко отворено черно око, сякаш притиснато от гъста тъмна коса. Той се очертаваше така там по цели по цели часове неподвижен и спокоен между две бонета, по които влажните куки бяха оставили следи от ръжда.
Вечер, когато запалеха лампата, погледът проникваше във вътрешността на магазинчето. То бе по-скоро дълго отколкото дълбоко; в единия му край имаше малък тезгях, а в другия — вита стълба, водеща към стаите на първия етаж. До стените бяха наредени витрини, шкафове, полици със зелени кутии; четири стола и една маса допълваха мебелировката. Помещението изглеждаше голо, студено; наблъсканите по ъглите стоки не го разведряваха въпреки ярките си цветове.
Обикновено на щанда стояха две жени: младата жена със сериозния профил и още една стара, която дремеше усмихната. Тя беше около шестдесетгодишна; пълното й спокойно лице се белееше под светлината на лампата. Голямата пъстра котка, сгушена в ъгъла на щанда, гледаше заспалата си господарка.
Встрани на едни стол седеше тридесетгодишен мъж, който четеше или разговаряше полугласно с младата жена. Той беше дребен, хилав, с болнав вид. С безцветните си светли коси, с рядката си брада и покритото с лунички лице приличаше на болно, разглезено дете.
Малко преди десет часа старата жена ставаше. Затваряха магазина и семейството отиваше да спи. Пъстрата котка се промъкваше, мъркайки, след господарите си, като потъркваше глава о перилата.
Жилището горе се състоеше от три стаи. Стълбата водеше в трапезария, която служеше и за гостна. Вляво в една ниша има фаянсова печка; срещу нея — бюфет, край стените — столове, а в средата на стаята — разтегателна кръгла маса. В дъното зад стъклената преграда се виждаше тъмна кухня. От двете страни на трапезарията бяха спалните.
Старата жена целуваше сина си и снаха си и се прибираше в стаята си. Котката спеше на един стол в кухнята. Съпрузите влизаха в тяхната стая. Тя имаше и втора врата към една стълба, водеща до пасажа по тъмен, тесен коридор.