— Обичам Лоран като брат — скръбно каза тя, когато леля й млъкна. — Понеже вие желаете, ще се помъча да го обикна като съпруг. Искам да ви направя щастлива… мислех, че ще ме оставите да плача сама, но ще изтрия сълзите си, щом се отнася до вашето щастие.
Тя целуна старата жена, която се изненада и се изплаши, че първа е забравила сина си. Като си лягаше, госпожа Ракен зарида горчиво, обвини се, че се е оказала по-слаба от Терез и от егоизъм е настояла за този брак, който младата вдовица приемаше от чиста самопожертвувателност.
На другата сутрин Мишо и старата му приятелка имаха кратък разговор в пасажа пред вратата на магазина. Те си съобщиха резултатите от своите опити и решиха да действат направо, без да се бавят и да сгодят младите хора още същата вечер.
Вечерта още в пет часа Мишо беше вече в магазина, когато Лоран влезе. Щом той седна, бившият полицейски комисар прошепна в ухото му:
— Тя приема.
Терез чу тези нескромни думи, пребледня и втренчи боязливо очи в Лоран.
любовниците се гледаха няколко секунди, сякаш за да се посъветват. И двамата разбраха, че трябва да приемат без колебание създаденото положение и да приключат работата с един замах. Лоран стана и улови ръката на госпожа Ракен, която едва сдържаше сълзите си.
— Скъпа майко — каза той усмихнато, — вчера разговарях с господин Мишо за нашето щастие. Вашите деца искат да ви направят щастлива.
Клетата старица, като чу да я нарича „скъпа майко“, се обля в сълзи. Тя бързо улови ръката на Терез и я постави в ръката на Лоран, без да може да проговори.
Тръпка пробягна по телата на любовниците при това съприкосновение. Те останаха, стиснали нервно пламтящите си ръце. Тогава младият човек поде с колеблив глас:
— Терез, искате ли да създадем на леля ви приятно и спокойно съществуване?
— Да — отговори със слаб глас Терез. — Ние имаме да изпълним един дълг.
Тогава Лоран се обърна към госпожа Ракен смъртноблед и добави:
— Когато Камий падна във водата, той ми извика: „Спаси жена ми, поверявам ти я.“ Мисля, че изпълнявам последната му воля, като се женя за Терез.
При тези думи Терез дръпна ръката си от ръката на Лоран. Сякаш получи удар в гърдите. Безсрамието на любовника й я порази. Тя го изгледа с блуждаещи очи, докато госпожа Ракен, задушена от ридания, мълвеше:
— Да, да, приятелю, оженете се за нея, направете я щастлива, синът ми ще ви благодари от гроба си.
Лоран почувства, че няма да издържи и се облегна на един стол. Мишо, също развълнуван до сълзи, го побутна леко към Терез и каза:
— Целунете се. Нека това бъде вашият годеж.
Младият човек се почувства странно неловко, като докосна с устни бузите на вдовицата, а тя се отдръпна рязко, сякаш опарена от двете целувки на любовника си. Това бяха първите ласки, които й подаряваше той пред свидетели; всичката кръв се изкачи в лицето й, тя се изчерви и пламна, тя, която не знаеше какво е свян и никога не поруменяваше в безсрамните си любовни излияния.
След тази решителна стъпка любовниците си отдъхнаха. Женитбата им беше решена, те се приближаваха към целта, която преследваха от толкова дълго време. Всичко беше уредено още същата вечер. Следващия четвъртък съобщиха за сватбата на Гриве, Оливие и жена му. Мишо беше възхитен; той потриваше ръце и повтаряше:
— Аз пръв се сетих за това, аз ги ожених… Ще видите каква двойка ще излезе!
Сюзан целуна мълчаливо Терез. Това нещастно безжизнено и безцветно създание искрено беше обикнало младата мрачна и строга вдовица. Тя я обичаше по детски, с известна доза почтителен страх. Оливие поздрави лелята и племенницата, Гриве си позволи няколко пиперливи шеги, които имаха твърде слаб успех. Общо взето, всички бяха очаровани, възхитени, и заявиха, че тъй е на света — всяко зло за добро; всъщност компанията вече се виждаше на сватбеното пиршество.
Терез и Лоран запазиха достойното си и тактично държане. Те просто проявяваха един към друг нежно и любезно внимание. Сякаш изпълняваха висш дълг на самоотверженост. Нищо по лицата им не позволяваше да се отгатнат страшните мъки и желания, които ги разтърсваха. Госпожа Ракен ги гледаше с тъжна усмивка, с умилена и благодарна благосклонност.