В рязката промяна, извършена в сърцето й, тя се търсеше като луда и вече не се намираше; беше смазана под грубия пристъп на мисли за отмъщение, които прогониха цялата доброта от живота й. След преобразяването й всичко в нея беше мрак; тя почувства как в умиращата й плът се заражда ново неумолимо и жестоко същество, което би желало да разкъса убийците на сина й.
Когато изпадна окончателно под тежкия удар на парализата, когато разбра, че няма да може да сграбчи за врата Терез и Лоран, които мечтаеше да удуши, потъна в мълчание и неподвижност и едри сълзи бавно закапаха от очите й. Нищо по-мъчително от това безмълвно, неподвижно отчаяние. Сълзите, стичащи се една по една по мъртвото лице, на което не се раздвижваше нито една бръчица, неподвижното и бледо лице, където само очите ридаеха, представляваше сърцераздирателна гледка.
Терез бе обзета от жалост и уплаха.
— Трябва да я сложим да си легне — каза тя на Лоран, посочвайки леля си.
Лоран побърза да избута креслото на парализираната в стаята й. После се наведе да я вземе на ръце. В този миг у госпожа Ракен се зароди надеждата, че някаква тайнствена пружина ще й помогне да се изправи на крака; тя направи върховно усилие. Господ нямаше да позволи на Лоран да я притисне до гърдите си; надяваше се, че гръм ще порази това чудовищно безсрамие. Но никаква пружина не я тласна и от небето не се разрази буря. Тя остана притисната, безпомощна като пакет бельо. Престъпникът я улови, повдигна я и я пренесе; обзе я негодувание, че убиецът на Камий я държи в прегръдките си слаба и изоставена. Главата й се плъзна по рамото на Лоран и тя го изгледа с очи, разширени от ужас.
— Хайде, хайде, гледай ме колкото си щеш — измърмори той, — няма да ме изядеш с очи…
И грубо я стовари в леглото. Старицата загуби съзнание. Последната й мисъл беше усещане на страх и отвращение. Отсега нататък сутрин и вечер тя трябваше да понася гнусната прегръдка на Лоран.
27
Само ужасният страх подтикна съпрузите да говорят, да направят признание в присъствието на госпожа Ракен. Те и двамата не бяха жестоки по природа. Дори да не беше чувството на самосъхранение, което ги бе накарало да скрият престъплението си, не биха разкрили пред нея убийството просто от човечност.
Следващия четвъртък бяха особено неспокойни. Сутринта Терез запита Лоран дали е разумно да оставят старицата в трапезарията вечерта. Тя знаеше всичко и би могла да вдигне тревога.
— Ами! — отговори Лоран. — Тя не може да помръдне дори малкия си пръст.
Как искаш да говори?
— Може би ще намери начин — каза Терез. — От миналата вечер чета в очите й някаква неумолима решителност.
— Нищо подобно. Лекарят ми каза, че с нея всичко е свършено. Ако заговори още веднъж, сигурно ще е в последните часове на агонията… повярвай ми, няма да издържи дълго. Глупаво ще бъде да обременяваме съвестта си, като й пречим да присъства на тези вечери.
Терез потръпна и възкликна:
— Ти не ме разбра. О, да, имаш право! Стига кръв… Аз исках да ти кажа, че можем да затворим леля ми в стаята й и да казваме, че й е лошо и спи.
— Ами — възрази Лоран, — та този глупак Мишо ще влезе направо в стаята, за да види старата си приятелка. Чудесен начин да се погубим!
Той се колебаеше, искаше да се покаже спокоен, но езикът му се заплиташе от страх.
— По-добре да оставим всичко без промяна — продължи той. — Тези хора са тъпи като гъски. Те, разбира се, няма да разберат нищо от мълчаливото отчаяние на старицата. Никога няма да се усъмнят в нищо, защото са твърде далеч от истината. Ако този път не стане нищо, ще можем да се успокоим за последствията от нашата непредпазливост. Ще видиш как всичко ще бъде наред.
Вечерта, когато гостите дойдоха, госпожа Ракен седеше на своето място между масата и печката. Лоран и Терез се показваха в добро настроение, прикриваха страховете си, очакваха с тревога дали няма да се случи нещо. Бяха спуснали абажура на лампата, само мушамата на масата беше ярко осветена.
Гостите приказваха банални неща, шумяха, суетяха се както винаги пред играта на домино. Гриве и Мишо не пропуснаха да попитат болната учтиво за здравето й, въпроси, на които както винаги, си даваха чудесни отговори. След това, без да се интересува повече от нещастната старица, компанията се впусна с наслада в играта.