Терез стигна дотам, че се осмели да целуне леля си. Един ден в пристъп на разкаяние се престори, че е открила в очите на болната опрощение; тогава се повлече на колене и се надигна, като викаше развълнувано:
— Вие ми прощавате, прощавате ми!
После целуна челото и бузите на клетата старица, която не можеше да отдръпне главата си. Студената плът, върху която Терез положи устните си, страшно я отврати. Тя си каза, че това отвращение заедно със сълзите и с угризенията й ще бъде чудесно средство за успокояване на нервите й и започна да целува всеки ден болната като наказание, за да се успокоява.
— О, колко сте добра! — възкликваше тя понякога. — виждам, че сълзите ми ви трогват. Погледът ви е изпълнен с милосърдие… Аз съм спасена!…
И я обсипваше с ласки, поставяше главата си на коленете й, целуваше ръцете й, усмихваше й се щастливо. Грижеше се за нея в порив на гореща привързаност. След известно време започна сама да вярва в тази комедия, въобрази си, че е получила прошката на госпожа Ракен и я обграждаше с внимание, щастлива, че й е простила.
Това наистина бе прекалено за болната. Тя едва не умря. От ласките на племенницата си изпитваше същото остро усещане на отвращение и бяс, което я изпълваше сутрин и вечер, когато Лоран я вдигаше на ръце, за да я сложи или да я вдигне от леглото. Тя беше задължена да понася гнусните милувки на тази мизерница, която беше измамила и убила сина й; не можеше дори да изтрие с ръка следите от целувките, с които тази жена обсипваше бузите й. Часове наред усещаше тези целувки, които я изгаряха. Така се бе превърнала в кукла на убийците на Камий, кукла, която те обличаха, обръщаха надясно и наляво и с която си служеха, за да задоволят нуждите и прищевките си. Стоеше безпомощна в ръцете им, сякаш вътрешностите й бяха изпълнени със слама, а в същото време тези вътрешности живееха, бунтуваха се, разкъсваха се от най-малкия допир на Терез или Лоран. Най-много я вбесяваше жестоката подигравка на младата жена, която разправяше, че чете опрощение в погледите й, докато всъщност те горяха от желание да поразят престъпницата. Тя често напрягаше последни сили, за да нададе вик на протест и цялата омраза се събираше в очите й. Но Терез, която изпитваше особено удоволствие да повтаря по двадесет пъти на ден, че е получила прошката й, удвои ласките си, не желаейки нищо да разбира. Парализираната старица трябваше да приеме благодарностите и излиянията, които сърцето й отблъскваше. Продължи да живее изпълнена с горчив гняв, безпомощна, лице в лице с размекнатата си племенница, която се разливаше от обич и нежност, за да възнагради леля си, както казваше тя, за ангелската й доброта.
Когато Лоран бе там и жена му коленичеше пред госпожа Ракен, той грубо я вдигаше.
— Стига комедии — казваше той, — нима аз плача, нима пълзя по земята?… Ти правиш всичко това, за да ме ядосваш!
Угризенията на Терез му въздействаха по странен начин. Той страдаше още повече, откакто съучастницата му се влачеше край него със зачервени от сълзи очи и умолително свити устни. Гледката на това въплъщение на разкаянието удвояваше страховете му, усилваше лошото му настроение. Тя ходеше из къщата като непрекъснат упрек. Освен това той се страхуваше разкаянието да не тласне жена му към разкриване на престъплението. Би предпочел да бе останала студена и заплашителна, защитаваща се буйно срещу обвиненията му. Но тя не сменила тактиката, признаваше охотно участието си в престъплението, обвиняваше сама себе си, показваше се мека и плаха и с пламенно смирение молеше за изкупление на греховете си. Държанието й вбесяваше Лоран. Техните кавги ставаха с всяка вечер все по-потискащи и мрачни.
— Слушай — казваше Терез на мъжа си, — ние сме големи престъпници, трябва да се разкаем, ако искаме да намерим поне малко спокойствие… погледни, откакто плача, малко се поуспокоих. Прави като мене. Да си кажем двамата, че сме достойно наказани, задето извършихме такова жестоко престъпление.
— Ами — отговаряше рязко Лоран, — разправяй каквото си искаш. Аз знам, че ти си дяволски ловка и двулична. Плачи, ако това те разсейва. Но моля ти се, не ми надувай главата със сълзите си.