— След всичко, което стана, много глупаво е да ти оспорвам тези пари. Днес или утре, ти все ще ги изядеш. Може би дори е по-добре да ти ги дам веднага.
Тя не се опитваше повече да скрива поражението си. Седна на тезгяха и подписа един чек от пет хиляди франка, които Лоран щеше да получи от банката. Тази вечер не стана повече дума за комисаря.
Щом Лоран напълни с пари джобовете си, започна да пие, да ходи по проститутки, впусна се в шумен и разгулен живот. Не се връщаше през нощта вкъщи, спеше орез деня, скиташе по цели нощи, търсеше силни преживявания, мъчеше се да избяга от действителността. Но само още повече грохваше. Колкото повече крещяха около него, толкова повече се вслушваше в необятната и зловеща тишина в душата си; когато някоя любовница го целуваше, когато гаврътваше някоячаша, вместо удовлетворение усещаше само тежка тъга. Развратът и гуляите вече не го влечаха; цялото му същество, охладняло и сякаш вцепенено вътрешно, изпадаше в нервна възбуда от целувките и лакомствата. Но отвратен предварително, той не бе в състояние да развихри въображението си, да възбуди 1увствеността и стомаха си. Само се измъчваше малко повече от преди, като се насилваше да развратничи, и толкова. После, когато се прибереше и видеше отново госпожа Ракен и Терез, изтощението го хвърляше в ужасни кризи на страх и той си даваше дума, че няма да излиза повече, че ще остане в къщи с мъките си, за да свикне с тях и да ги победи.
От своя страна Терез започна да излиза все по-рядко и по-рядко. Един месец тя живя като Лоран по тротоарите, из кафенетата. Връщаше се за миг вечер, хранеше госпожа Ракен, слагаше я да си легне и отново изчезваше до другия ден. Веднъж не се видя с мъжа си четири дни. После я обзе дълбоко отвращение, почувства, че порокът няма да я облекчи повече от комедията с разкаянието. Напразно се бе мъкнала и всички квартири в Латинския квартал, напразно се бе отдавала на покварен и разпътен живот. Нервите й бяха разбити; развратът, физическите наслади не можеха повече да й дадат силния тласък, който да й донесе забрава. Тя бе като онези пияници, чиито обгоряло небце е нечувствително дори за огъня на най-силните напитки. Оставаше безчувствена към сладострастието, любовниците й само я отегчаваха и уморяваха. Тогава ги изостави, като си каза, че вече не са й необходими. Бе обзета от безнадеждна леност, която я задържаше в къщи; започна да ходи с мръсна фуста, несресана, с нечисто лице и ръце. Съвсем се запусна.
Когато убийците отново се озоваха така лице в лице, изтощени, изчерпали всичките възможности да се избавят един от друг, те разбраха, че нямат вече сили да се борят. Развратът не ги бе успокоил, а пак ги хвърли в тревогите им. Отново се озоваха в мрачното и влажно жилище на пасажа, където се чувстваха затворници завинаги, защото колкото и да се бяха мъчили да се спасят, нито веднъж не успяха да скъсат кървавата връзка, която ги свързваше. Те дори не помислиха да се заемат с някаква работа. Толкова потиснати, смазани, свързани от действителността се чувстваха, че ясно съзнаваха безполезността от каквито и да било опити за борба. И се възвърнаха към съвместния живот, но взаимната им омраза премина в неистов бяс.
Вечерните кавги се възобновиха. Впрочем побоищата и виковете продължаваха през целия ден. Към омразата се прибави и недоверието, а недоверието ги доведе до лудост.
Те се страхуваха един от друг. Сцената, която се бе разиграла, когато Лоран бе поискал пет хиляди франка, сега започна да се повтаря всяка сутрин и вечер. Преследваше ги натрапчивата мисъл, че взаимно ще се предадат. Вече не излизаха от къщи. Щом единият от тях кажеше някоя дума или направеше някой жест, другият си въобразяваше, че той се готви да отиде в полицейския участък. Тогава се биеха или се умоляваха един друг да мълчат. Страдаха ужасно, но нямаха достатъчно смелост да се излекуват, да пъхнат нагорещено желязо в раната. Заплашваха се, че ще разкрият престъплението единствено за да си внушат страх и да се освободят от тази мисъл, защото никога не биха намерили в себе си сили да говорят и да потърсят покой във възмездието.
Повече от двадесет пъти се бяха проследявали до вратата на полицейския участък. Ту Лоран искаше да признае престъплението, ту Терез тичаше да се предаде. И винаги се срещаха на улицата и решаваха да почакат още, след като си разменяха обиди и пламенни молби.