Парализираната старица не поднови опитите си да им разкрие подлостите, които се криеха зад мрачното спокойствие на вечерите в четвъртък. Тя наблюдаваше раздорите между убийците и отгатваше кризата, която щеше да избухне някой ден под съдбоносния напор на събитията, затова разбра, че нейната намеса не е необходима. Оттогава се смири и остави всичко на естествените последици от убийството на Камий, които на свой ред щяха да убият убийците. Само молеше небето да й даде достатъчно живот, за да присъства на насилствената развръзка, която предчувстваше; последното й желание бе да утоли погледа си с гледката на последното страдание, което ще унищожи Терез и Лоран.
Тази вечер Гриве се настани до нея и дълго говори, като си задаваше както обикновено сам въпроси, на които си отговаряше. Но тя дори не го погледна. Когато удари единадесет и половина, гостите бързо станаха.
— Човек се чувства тъй добре у вас, че не му се иска да тръгне — заяви Гриве.
— Наистина — съгласи се Мишо, — никога не и се доспива у вас, след като обикновено си лягам в девет часа.
Оливие сметна, че е уместно да се пошегува.
— Виждате ли — усмихна се той, като показа жълтите си зъи, — в тази стая мирише на честни хора, затова се чувстваме така добре тук. Гриве, ядосан, че са го изпреварили, замахна патетично и каза:
— Тази стая е „храм на умиротворението“.
През това време Сюзан завърза панделките на шапката си и каза на Терез:
— Утре ще дойда в девет часа.
— Не — побърза да отговори младата жена, — елате следобед… Сигурно ще изляза сутринта.
Тя говореше със странен, развълнуван глас. Придружи гостите до пасажа. Лоран също слезе с лампа в ръка. Когато останаха сами, всеки от съпрузите въздъхна облекчено: през цялата вечер ги бе разяждало глухо нетърпение. Сега станаха още по-мрачни и по-неспокойни. Не се погледнаха, а се качиха мълчаливо горе. Ръцете им леко трепереха и Лоран бе принуден да остави лампата на масата, за да не я изпусне.
Преди да сложат госпожа Ракен в леглото, имаха навик да разтребват трапезарията, да приготвят подсладена вода за през нощта, да се посуетят край болната, докато подредят всичко.
Тази вечер, като се качиха горе, те седнаха за миг с блуждаещи очи, с бледи устни. Помълчаха, а после Лоран, сякаш стреснат от сън, запита:
— Е, какво, няма ли да си лягаме?
— Да, да, лягаме си — отговори Терез, потръпвайки, като че й стана студено.
Тя стана и взе шишето с водата.
— Остави — извика мъжът й, като се мъчеше да говори естествено, — аз ще приготвя подсладената вода… Ти се погрижи за леля си.
Той взе шишето от ръцете на жена си и напълни чаша с вода. После се полуизвърна и изсипа флакончето, акто постави и бучка захар. В това време Терез се бе навела над бюфета; тя бе взела кухненския нож и се мъчеше да го скрие в единия от големите си джобове.
В този миг по силата на кой знае какво странно предчувствие за приближаващата се опасност и двамата съпрузи инстинктивно се извърнаха. Те се изгледаха. Терез видя флакончето в ръцете на Лоран и Лоран зърна бляскавия нож между гънките на роклята на Терез. Те се наблюдаваха безмълвно и студено няколко секунди — мъжът до масата, жената, наведена над бюфета. И разбраха. Всеки от тях сякаш се вледени, като откри собствената си мисъл у съучастника си. Като прочетоха взаимно тайната си, изписана по смутените им лица, те бяха обхваната от жалост и ужас.
Госпожа Ракен чувстваше, че развръзката е близка и ги гледаше втренчено и пронизващо.
Внезапно Терер и Лоран избухнаха в ридания. Съдбоносен пристъп ги преви и ги хвърли в обятията им, слаби като деца. Стори им се, че някакво нежно и сладко чувство се надигна в гърдите им. Безмълвно оплакаха калния живот, който бяха водили и който щяха да водят още, ако проявяваха малодушие и останеха живи. При спомена за миналото се почувстваха толкова уморени и отвратени от самите себе си, че изпитаха непреодолима нужда от почивка, от забрава. Размениха си последен благодарствен поглед пред ножа и чашата с отрова. Терез взе чашата, изпи я до половина и я подаде на Лоран, който я пресуши наведнъж. Сякаш мълния се разрази. Те паднаха един върху друг поразени, намерили най-сетне успокоение в смъртта. При падането устните на младата жена се прилепиха до врата на мъжа й, където беше белегът, оставен от зъбите на Камий.