Двата трупа останаха цялата нощ върху плочите на трапезарията, сгърчени, проснати, осветени от жълтеникавите лъчи на лампата, промъкващи се под абажура. И близо дванадесет часа, чак до обяд на другия де, госпожа Ракен, вцепенена и безмълвна, ги съзерцаваше в краката си, без да може да насити очите си, разкъсвайки ги с тежкия си поглед.