Выбрать главу

От действията й нямаше никаква полза. Питър, естествено, беше инсталирал най-фините коригиращи всякакви шумове модеми, пък и очевидно хардуерът на двойника беше също така качествен.

Тя бързо изтича до външната врата и натисна копчето „Отключване“, което беше инсталирано на касата. Нищо не се случи. Кейти сграбчи дръжката за ръчно отваряне. Вратата отказа да помръдне. Трескаво натисна клавиша „В случай на пожар“. Вратата остана все така неподвижна. Кейти отвори стенния шкаф в коридора — поне неговата врата нямаше заключващ механизъм — и погледна контролния модул на вратата. Диодна лампа блещукаше като капчица кръв до фразата: „Осуетяване на влизане с взлом отвън — някой се опитва да проникне в къщата“. При нормални условия вратите незабавно се отваряха в случай на пожар, ала детекторите за пушек не бяха открили задимяване, а някакъв друг детектор беше установил, че някой се опитва да влезе с взлом отвън. Кейти затвори шкафа и погледна през шпионката на външната врата. Там, разбира се, нямаше никого.

Опита се да запази спокойствие. Имаше и други врати, но главният контролен модул показваше, че те всички работят в режим „Осуетяване на проникване в къщата с взлом“. Можеше да опита да изскочи през някой прозорец, но всички те бяха заключени, а стъклото, разбира се, беше най-устойчивото, каквото можеше да се купи с пари.

Думата, за която се опитваше да не мисли, най-сетне изплува на повърхността на съзнанието й.

Беше уловена в капан.

Уловена в капана на собствената си къща.

Помисли си да задейства детекторите за пушек, но, разбира се, нито тя, нито Питър пушеха, следователно никъде вкъщи нямаше запалка. Питър не понасяше миризмата на кибрит и свещи, така че в дома им нямаше такива неща. Но можеше да подпали някаква хартия върху плочите на печката. Това може би щеше да вдигне тревога и да отключи вратите.

Кейти забърза към кухнята, като внимаваше да не се препъне в тъмнината. Ала в момента, в който влезе, разбра, че я очаква нова неприятност. Цифровите часовници и на микровълновата печка, и на нормалната фурна не работеха. Електрозахранването на кухнята беше прекъснато.

Имаше непрекъснато зареждаща се лампа, включена в контакт на стената. Кейти я изтръгна от контакта. Лампата трябваше да засвети автоматично при прекъсване на електроснабдяването, но сега не работеше. Електрозахранването в кухнята сигурно бе изключено отдавна и лампата бе изразходвала заряда си. Но… онзи нисък шум? Хладилникът все още работеше. Кейти отвори вратата, лампичката вътре светна. Лъхна я хладен въздух.

Двойникът добре знаеше какво прави: видеото и хладилникът все още работеха, но печката и контактът, захранващ лампата за аварийни ситуации, бяха изключени. Нещо типично за една модерна къща: всеки уред беше включен в отделна електрическа верига и имаше отделен бушон.

Тя се дотътри до трапезарията и се опря върху облегалката на един стол. Опита се да запази спокойствие — спокойствие, по дяволите! Помисли си да вземе един от кухненските ножове, но това беше безсмислено — нямаше физическо лице, проникнало в къщата. Контролното табло за всички системи беше в сутерена — там влизаха и телефонните кабели — електрическите и телекоминукационните проводници от години минаваха под земята в отговор на страховете, че незащитени кабели над главите на хората причиняват рак.

Кейти предпазливо се приближи към стълбището за сутерена и отвори вратата. Там беше тъмно като в рог — за петата годишнина от сватбата Питър и Кейти си бяха направили подарък система за домашни театрални представления, така че щорите бяха с непроницаемо за светлината покритие. Кейти си мислеше, че добре познава плана на сутерена, за да открие телефонния кабел. Стъпи върху най-горното стъпало…

Задейства се системата за гасене на пожар — над главата й започна да шурти вода. Никакъв сигнал за тревога — нищо, което можеше да повика съседите или пожарната команда. Но от тавана започна да тече вода. Кейти се задъха и побягна към всекидневната. Водата зад нея спря и рукна във всекидневната. Кейти се заизкачва по стълбите към спалните. Водата зад нея отново спря и потече над стълбището.

Водната струя я следваше — двойникът вероятно беше препрограмирал датчиците от системата. Сред мъглата от водни капчици Кейти видя, че диодните лампи на видеото вече не работят — вероятно за да се избегне избухването на пожар, причинен от късо съединение.

Изтощена и мокра до кости, без никаква възможност за бягство, Кейти реши да отиде в банята. Щом водната струя я следваше, то поне да отидеше в помещение, където нанесените щети щяха да бъдат най-малки. Тя влезе във ваната и спусна завесата, използвайки я като палатка, за да се предпазва от студената вода.