— Дай ми облъчвателя.
— В никакъв случай — отвърна Питър.
— Хайде, приятелю — тази играчка струва четиридесет бона.
— Друг път. — Питър отново размаха пистолета.
Още секунда австралиецът обмисля какви са шансовете му, после кимна и каза:
— Не оставяй никакви отпечатъци от пръсти, приятелю.
После се обърна и излезе през все още отворената врата.
Питър се наведе над видеофона, помисли за миг и избра режим на подаване на сигнал посредством текст, без да бъде необходимо да говори. Избра девет-едно-едно. После напечата следния текст:
РАНЕН ПОЛИЦЕЙСКИ ОФИЦЕР. АВЕНЮ „МЕЛВИЛ“ 216, УЧАСТЪК „ДОН МИЛС“.
ВЕДНАГА ИЗПРАТЕТЕ ЛИНЕЙКА.
Всичките обаждания на номер 9-1-1 се записваха, но нямаше запис от гласа му, по който можеха да го идентифицират. Сандра беше в безсъзнание и не го беше видяла. Полицаите нямаше да имат причина да мислят, че тук е идвал някой друг освен нападателя, когото Сандра можеше да опише.
Питър протегна ръка зад телефона, изключи клавиатурата и изтри кутията й с „Клинекс“. Все още с клавиатурата в ръце отиде да види какво става със Сандра. Тя все така беше в безсъзнание, ала беше жива. Разтърсен до дъното на душата си, Питър прибра щангата, после се измъкна с несигурни стъпки през вратата, изтри дръжката и се качи в колата си. Докато се отдалечаваше на бавен ход, се размина с линейка, която беше надула сиренета си и се приближаваше към къщата на Сандра.
Питър караше — може би вече беше изминал десетки километри, — без да знае къде отива. Накрая спря и се обади на Саркар от телефона в колата си.
— Питър! — възкликна Саркар. — Тъкмо щях да ти се обадя.
— Какво има?
— Вирусът е готов.
— Пусна ли го вече по мрежата?
— Не. Искам първо да го подложа на тест.
— Как?
— Разполагам с първоначалната версия на всичките три двойника на дискета в кабинета на Рахеема. — Жената на Саркар работеше на три пресечки от сградата на „Огледален образ“. — За щастие използвам кабинета й за съхранение на копия, които не влизат в ежедневната работа. В противен случай тази неочаквана полицейска акция щеше да ги открие. Както и да е, за да извърша теста искам да инсталирам електронните двойници в напълно изолирана система и после да пусна вируса.
— Слава Богу — уморено каза Питър. — Бездруго исках да дойда при теб. Попаднах на някакъв механизъм, който не мога да идентифицирам. Ще бъда при теб в… — Той замълча и се огледа — опитваше да определи къде точно се намира. Източната част на участък „Лорънс“. А улицата пред него беше „Йондж“. — Ще дойда след четиридесет минути.
Щом пристигна, Питър показа на Саркар механизма, който приличаше на прекалено натъпкан, издут портфейл.
— Откъде намери това? — попита Саркар.
— От убиеца.
— От убиеца ли?
Питър обясни какво се беше случило. Потресен, Саркар впери поглед в лицето му.
— И казваш, че си извикал полицията?
— Не. Извиках линейка. Но съм сигурен, че и полицията вече е там.
— Тя беше ли жива, когато тръгна?
— Да.
— И каква е тази играчка? — попита Саркар и посочи устройството, което Питър беше донесъл.
— Мисля, че е някакво оръжие.
— Никога не съм виждал подобно нещо — призна Саркар.
— Онзи тип го нарече „облъчвател“.
— Аллах! — възкликна Саркар. — Облъчвател…
— Значи знаеш какво представляват тези устройства?
Саркар кимна.
— Чел съм за тях. Оръжия, поразяващи посредством лъч от радиоактивни частици. Вкарват концентрирана радиация в човешкото тяло. — Той въздъхна. — Гадно… Забранени са в Северна Америка. Абсолютно безшумни, можеш да държиш облъчвателя в джоба си и да стреляш оттам. Дрехите, дори тънките дървени врати са прозрачни за него.
— Божичко! — простена Питър.
— Но ти каза, че жената е жива, нали?
— Дишаше.
— Ако е застреляна с това, трябва да изрежат половината й тяло, за да спасят онова, което е останало. Ала по-вероятно е, че ще умре след ден-два. Ако я е застрелял в мозъка, е щяла да умре веднага.
— Пистолетът й не беше далеч от нея. Може би тъкмо е отивала да го вземе, когато той е влязъл.
— Тогава може и да не е имал време да се прицели. Може би я е уцелил в гърба — засегнал е гръбначния стълб и краката й ще останат неподвижни.
— Разбих прозореца преди той да успее да приключи работата си. По дяволите — каза Питър. — По дяволите всичко това. Трябва да го спрем.
Саркар кимна.
— Можем да го направим. Напълно съм готов за теста. — Той посочи компютъра в центъра на стаята. — Тази система е напълно изолирана. Отстранил съм всички връзки с електронната мрежа, телефонни линии, модеми, както и клетъчни връзки. Заредих нови копия на тримата двойници в компютъра.