Не зная.
Не зная.
Не зная.
По дяволите!
— Аз искам риба — измърмори Питър и отново натисна копчето „Page down“.
— Каквото желаеш, стига да ти достави удоволствие — отговори тя.
„Щях да изпитам удоволствие, ако разговаряш с мен — помисли си Питър. — Щях да съм щастлив, ако не се цупеше непрекъснато, по дяволите!“
— Може би да поръчаме да ни донесат нещо отвън — предложи Питър. — Пица или китайска храна.
— Както искаш.
Той отново обърна страницата и новите думи изпълниха екрана на монитора.
Тринадесет години брак.
— Или пък да се обадя на Саркар — рече Питър, решил да изпита реакцията й. — Може да излезем да хапнем с него.
— Щом искаш.
Питър изключи четивото.
— По дяволите, не е важно какво искам аз. Какво искаш ти?
— Не зная.
Това се трупаше седмици наред, пулсираше като гнойна рана в него, напрежението се увеличаваше, предстоеше истински взрив. Въздишките му не можеха да освободят потисканите чувства, които бяха готови да избухнат всеки момент.
— Може би да изляза със Саркар и да не се връщам у дома?
Тя застана неподвижно в отсрещния край на стаята. Стълбището се издигаше зад гърба й. Стори му се, че долната й устна леко потрепери. Гласът й беше тих.
— Щом това ще те направи щастлив.
„Разпада се — помисли си Питър. — Всичко се разпада точно в този момент.“
Питър отново набра списанието на екрана, но почти незабавно отново го изключи.
— Всичко свърши, нали? — промълви той.
Тринадесет години…
Трябваше да стане от канапето и да си тръгне.
Тринадесет години…
— Боже Господи — прошепна Питър в тишината.
— Питър…
Очите му бяха затворени.
— Питър — каза Кейти. — Аз спах с Ханс Ларсен.
Той впери очи в нея. Устата му зейна отворена, сърцето му заби диво. Тя не срещна погледа му.
Кейти колебливо пристъпи към средата на стаята. Няколко минути ги разделяше тягостна тишина. Стомахът на Питър се сви и го заболя. Най сетне той заговори. Гласът му беше грапав, суров, като че не можеше да си поеме дъх.
— Искам да зная подробностите.
Кейти заговори тихо, без да го поглежда:
— Има ли някакво значение?
— Да, има. Разбира се, че има значение. Откога продължава тази… — той замълча за миг, — …тази любовна връзка? — Господи, никога не бе очаквал, че ще използва думата „връзка“ в този контекст.
Долната й устна трепереше. Тя пристъпи напред, като че искаше да седне на дивана до него, но се поколеба като видя изражението му. Вместо това бавно се отправи да вземе стол. Седна уморено, като че ли тези няколко крачки бяха най-дългият път в живота й. Постави внимателно ръце в скута си и се вгледа в тях.
— Не беше никаква любовна връзка — меко изрече тя.
— Как тогава, по дяволите, ще я наречеш? — каза Питър. Думите му бяха гневни, но тонът, с който ги изрече, не беше. Звучеше безсилно, безжизнено.
— Не поддържахме… не поддържахме никакви отношения — продължи тя. — Съвсем не. Просто се случи.
— Как?
— В петък вечер, след работа. Този път ти не дойде. Ханс ме помоли да го закарам до метрото. Отидохме заедно до паркинга на компанията и аз взех колата. Наоколо нямаше никой и беше доста тъмно.
Питър поклати глава.
— Значи в колата ти? — прошепна той. Дълго време мълча, после тихо добави: — Ти… — следващата дума излезе бавно, неканена от устните му. Той сви рамене, като че никоя друга дума не можеше да изрази по-точно истината. — …курво.
Лицето й беше подпухнало, очите й — зачервени, ала не плачеше. Тя леко поклати глава, като че се опитваше да отхвърли тази дума, която досега никой не бе използвал по неин адрес, но накрая също вдигна рамене, приемайки обидата.
— Как стана? — попита Питър. — Какво точно направи?
— Секс. Това е всичко.
— Какъв секс?
— Нормален. Той си свали панталоните и ми вдигна полата. Той… не ме е докосвал никъде.
— Но се беше подмокрила, нали?
Тя настръхна.
— Аз… бях пила прекалено много.
Питър кимна.
— Никога не си пила. Не и преди да започнеш работа при тях.
— Зная. Ще престана.
— И какво още стана?
— Нищо.
— Той целуна ли те?
— Да, преди това. Не и след.
Питър изрече саркастично:
— Каза ли ти, че те обича?
— Ханс го казва на всички.
— А на тебе каза ли го?
— Да, но… бяха само думи.
— А ти каза ли го на него?
— Не, разбира се.
— Ти… получи ли оргазъм?
Шепот:
— Не. — После по бузата й се плъзна сълза. — Той… той ме попита дали съм получила. Като че всяка друга би се разтреперила от удоволствие, напред-назад, напред-назад. Попита ме и аз казах „не“. А той се разсмя. Разсмя се и си вдигна панталоните.