— Тя има право. Не съм го забелязал досега, но, разбира се, тя има право. Баща ти се отнася към теб и сестра ти като към измет. Като че сте квартиранти в къщата му, а не негови деца.
— Знаеш ли, че Мариса също е подложена на терапия?
Питър не знаеше, но кимна утвърдително.
— Да, в това има смисъл. За Бога, та как би могла да изградиш положителна оценка за собствената си личност, като си пораснала в такава среда? Ами майка ти… — Питър видя, че лицето на Кейти стана сурово, и спря. — Съжалявам, колкото и да я харесвам, не бих могъл да кажа, че Бани е… нека се изразя така: тя не е идеалният образец на жената от двадесет и първи век. Никога не е работила извън къщи и струва ми се, че в крайна сметка баща ти не се е отнасял по-добре към нея, отколкото към теб или сестра ти.
Кейти не каза нищо.
Сега всичко това беше очевидно.
— По дяволите баща ти — каза Питър, изправи се и закрачи из стаята. Спря и се взря в рисунката на Алекс Колвил. — Дявол да го вземе този човек.
ГЛАВА 8
Питър и Саркар обикновено вечеряха заедно във вторник. Съпругата на Саркар, Рахема, ходеше на курс във вторник, а Питър и Кейти винаги си даваха възможност да следват собствените си интереси. Тази вечер Питър беше по-спокоен — вече беше решил да не обсъжда изневярата на Кейти със Саркар. Поговориха си за семействата, за международната политика, за мачовете на тима „Блу Джейс“ и отвратителните пропуски на „Кленовите листа“. Накрая Питър погледна приятеля си и попита:
— Какво знаеш за преживяванията, които човек изпитва в състояния, близки до смъртта?
Тази вечер Саркар си беше поръчал леща.
— Празни приказки.
— Мислех, че вярваш в тези неща.
Саркар направи огорчена гримаса.
— Това, че съм религиозен, не означава, че съм идиот.
— Извинявай, но наскоро разговарях с жена, която е изпитала подобно преживяване. Тя наистина вярваше, че то се е случило.
— И е имала класическите симптоми? Поглед извън тялото, тунел? Ярка светлина и животът протича пред очите й като на кино? Чувство на мир и покой? Срещи с любими същества?
— Да.
Саркар кимна.
— Само когато се разглеждат като съвкупност, преживяванията в близки до смъртта състояния са необясними. Отделните им компоненти са лесно разбираеми. Например, направи следното: затвори очи и си представи как си вечерял снощи.
Питър затвори очи.
— Добре.
— И какво виждаш?
— Виждам себе си и Кейти в ресторанта „Олив Гардън“ в Кийли.
— Не вечеряте ли вкъщи?
— Ами не особено често — отговори Питър.
— Е, можете да си го позволите — подчерта Саркар. — Две заплати, нямате деца… Както и да е, помисли върху това, което каза току-що: представяш си себе си и Кейти.
— Да.
— Виждаш себе си. Образът, който извикваш в съзнанието си, не се намира на височината на очите ти — на около метър и половина или малко повече от пода, когато си седнал. Виждаш себе си, като че се намираш някъде извън своето тяло.
— Ами да, имаш право.
— По-голямата част от картините, нарисувани от човешката памет, както и предметите, които виждаме насън, се намират „извън нашето тяло“. Умовете ни функционират по този начин, когато си спомняме действително случили се неща и когато фантазираме. В това няма и капка мистика.
Питър отново си бе поръчал „комплект гозби, осигуряващи му разрив на сърцето“ и сега подреждаше парчетата пушено месо върху ръжения хляб.
— Но хората, които твърдят, че са успели да видят неща, които просто е невъзможно да видят — например името на производителя на осветителната система, монтирана над леглата им?
Саркар кимна.
— Да, има такива статии и доклади, но те са спорни — не подлежат на обстойно разследване. В един от случаите става дума за човек, който е работил за компания, произвеждаща апаратура за болнично осветление; и той е разпознал апаратурата на конкурентната фирма. В други случаи се касае за пациенти, които са били амбулаторно болни преди или след преживяването в близко до смъртта състояние — и затова са имали достатъчно време сами да проверят подробностите. Освен това в много случаи разказите или не подлежат на проверка като например; „Видях муха, кацнала на рентгеновия апарат“, или са изцяло неверни, например: „В края на респиратора имаше отвор“, когато всъщност въобще не е имало такъв.
— Наистина ли?
— Да — отвърна Саркар и се усмихна. — Вече зная какво ще ти подаря тази година за Коледа: абонамент за „Скептичен изследовател“.
— Какво е това?
— Списание, издавано от Комитета за научни изследвания на паранормални явления. Тези хора непрекъснато опровергават разни появяващи се слухове.