— Не знаех, че си чак толкова религиозен, Питър.
Питър съсредоточи вниманието си върху сандвича си и каза:
— Съжалявам. Случайно хрумнали ми мисли, това е всичко.
— А какво е мнението на Кейти за „Живот безкрай“?
— Тя не прояви особен интерес — отвърна Питър.
— Наистина ли? — възкликна Колин. — На мен ми звучи прекрасно. Струва ми се, че това е нещо, което бих направил с огромно желание.
— Но струва цяло състояние — изтъкна Питър. — Смяташ да опразниш сметките си в банката?
— Едва ли — отвърна Колин. — Но мисля, че си струва до последното пени.
За три седмици Питър направи още два допълнителни записа на вълните на душата, напускащи човешкото тяло. Единият от тях осъществи в болницата „Карлсон“ в отделението за хронично болни пациенти — на същото място, където се беше запознал с Пеги Фенъл. Този път обектът на изследване беше Густав Райхолд — мъж само с няколко години по-възрастен от Питър, който умираше от усложнения от СПИН и бе предпочел да завърши живота си чрез подпомогнато от лекари самоубийство.
Ала третият запис трябваше да бъде направен някъде другаде. В противен случай критически настроените към експеримента щяха да заявят, че вълните на душата съвсем не са универсален компонент на човешкото съществуване, а просто някакъв траен електрически феномен, свързан с електрическата инсталация специално в тази сграда или с линиите на далекопровода, преминаващ край нея, или пък с някакъв особен вид лечение, използван в болницата „Карлсон“. И така, за да направи третия запис, Питър пусна в електронната мрежа следната обява:
ТЪРСИ СЕ: ЧОВЕК В ПОСЛЕДНИТЕ СТАДИИ НА НЕИЗЛЕЧИМА БОЛЕСТ ИЛИ СМЪРТОНОСНО НАРАНЯВАНЕ ЗА УЧАСТИЕ В ИЗПИТАНИЯТА НА НОВО БИОМЕДИЦИНСКО ОБОРУДВАНЕ. МЕСТОРАЗПОЛОЖЕНИЕ: ОНТАРИО. УЧАСТНИКЪТ ЩЕ ПОЛУЧИ 10 000 КАНАДСКИ ДОЛАРА. ЛИЧНОСТИ, СТРАДАЩИ ОТ НЕИЗЛЕЧИМИ БОЛЕСТИ, ИЛИ ТЕХНИТЕ НАСТОЙНИЦИ, МОЛЯ, ОБЪРНЕТЕ СЕ КЪМ КОМПАНИЯТА „ХОБСЪН МОНИТОРИНГ“.
УЧАСТИЕТО ВИ ЩЕ БЪДЕ ПОВЕРИТЕЛНО. (МРЕЖА: ХОБМОН).
Чувстваше се странно след подаването на обявата — тя изглеждаше така студена. От друга страна, вероятно именно поради това беше предложил толкова висок хонорар. Но два дни след като обявата постъпи в мрежата, Питър имаше четиринадесет кандидати. Избра момче — на дванадесет години, — което умираше от левкемия. Направи избора повече от състрадание, отколкото за да промени основата на подбраните пациенти: семейството на момчето бе останало без пари, след като бе пристигнало от Уганда с надеждата, че ще намери лечение за сина си. Парите щяха да окажат помощ, колкото и малка да бе тя, при изплащането на сметките в болницата.
Питър размисли и почувства, че и останалите, които бяха участвали в експеримента, заслужават същата компенсация, затова изплати 10 000 канадски долара на семейството на Густав Райхолд. Тъй като Пеги Фенъл нямаше наследници, Питър направи дарение от нейно име на Канадската асоциация за лечение на диабет. Беше наясно, че скоро изследователи от целия свят ще се опитат да възпроизведат получените от него резултати. Затова му се стори подходящо да задели щедри суми за хората, подлагащи се на този експеримент.
Всичките три записа изглеждаха удивително подобни: малко електрическо поле с непроменени параметри се отделяше от тялото точно в мига на смъртта. За да е съвсем сигурен, Питър използва друг ЕЕГ, за да запише смъртта на момчето от Уганда. Принципите бяха едни и същи, но апаратът беше изработен с изцяло нови компоненти, някои от тях използваха различни инженерни решения — така той можеше да твърди със сигурност, че получените по-рано резултати не се дължат на някаква особеност в записващото оборудване, наречено вече СЕЕГ.
Освен това няколко седмици Питър бе използва СЕЕГ, за да изследва всичките 119 служители от компанията „Хобсън Мониторинг“, без да им обясни целта на експеримента. С нея бяха запознати само най-старшите служители. Никой от тези хора не умираше, естествено, но Питър искаше да е сигурен, че вълните на душата съществуват у здрави хора и не са просто някакво електрическо издихание, породено от умиращия мозък.
Вълната на душата имаше своеобразен електрически знак. Честотата беше много висока, високо над нормалната електрохимическа активност на мозъка, и макар че електрическото напрежение беше минимално, то не се загубваше сред многобройните други сигнали в мозъка. След като извърши допълнително прецизиране в апаратите, които използваше, Питър без проблеми го изолира в скенерните картини от мозъците на всичките си подчинени. Е, не беше особено забавно, че когато експериментира с мозъка на Кейлеб Мартин, адвокат на компанията, това му се удаде едва при третия опит.