Междувременно същият този Мартин се скъсваше от работа, осигурявайки патентна защита на всички компоненти от СЕЕГ в Канада, САЩ, Европейската общност, Япония и другаде. Корейската фирма, която изработваше оборудването на „Хобсън Мониторинг“, откри нова производствена линия за СЕЕГ апарати.
Скоро Питър щеше да оповести публично съществуването на вълната на душата.
ГЛАВА 12
Питър отново се почувства като ученик, участващ в някаква лудория на приятелска банда, като например — да облекат с дрехи някое животно. Той пристъпи към една от кравите и леко я помилва по врата. От години не беше заставал толкова близо до крава; беше израснал в Реджайна, но все още имаше роднини, които притежаваха ферми из Саскачеуан, където като момче бе прекарвал летните ваканции.
Като всички крави и тази имаше огромни кафяви очи й влажни ноздри. Докосването на Питър, изглежда, въобще не я обезпокои, и така, без повече врява, той внимателно закрепи с ремъци върху главата й модифицирания шлем на скенера. Животното измуча срещу него по-скоро от изненада, отколкото за да изрази някакъв протест. Дъхът му беше отвратителен.
— Тази ли ще е, докторе? — попита отговорникът на смяната.
Питър отново погледна кравата. Беше му мъчно за нея.
— Да.
В тази кланица обикновено животните бяха зашеметявани с електрически заряд, преди да ги убият. Но този метод щеше да претовари скенера на Питър. Затова точно тази крава щеше да бъде доведена до безчувствено състояние посредством въглероден двуокис, след това щяха да я обесят и едва тогава щяха да й прережат гърлото, за да разфасоват месото. Питър бе виждал много хирургически операции, ала клането бе винаги непоносимо за него. Беше изненадан как го разстройва убиването на някое животно. Отговорникът на смяната го покани да огледа цялата кланица, но Питър нямаше куража да го стори. Накрая просто си взе специалния шлем, стоял върху главата на животното, прибра записващото оборудване, благодари на хората, на които бе причинил неудобство, и се отправи към офиса си.
Остатъка от деня прекара, изследвайки записите, като използваше различни техники за прецизиране на данните, подавани от компютъра. Резултатите бяха неизменно едни и същи. Независимо от това какъв метод използваше и как внимателно се взираше, не откриваше доказателство, че кравите имат душа — нищо не напускаше мозъка им в момента на смъртта. Предполагаше, че подобно откритие не бива да го изненадва чак толкова, макар че бързо осъзна и следното: срещу всеки човек, който щеше да го приветства като гений за неговите открития, щеше да се появи друг, осъждащ го за тях. В този случай радикалното лоби, защитаващо правата на животните, щеше да се почувства дълбоко разстроено.
Питър и Кейти възнамеряваха вечерта да отидат на вечеря в „Барбериън“ — любимото им заведение, където сервираха чудесни пържоли. Но в последната минута Питър анулира резервацията и отидоха на вегетариански ресторант.
Когато Питър Хобсън бе предпочел таксономията4 като избираема научна дисциплина в университета, се твърдеше, че съществуват два вида шимпанзета: Pan troglodites (обикновени шимпанзета) и Pan paniscus (шимпанзета пигмеи).
Разривът между шимпанзетата и човешките същества беше станал преди 500 000 поколения и все пак 98,4% от тяхната ДНК беше обща. През 1993 година група учени, в която участваха еволюционистът Ричард Докинс и писателят фантаст Дъглас Адамс, публикува „Декларация за човекоподобните маймуни“, с настояване да се приеме законопроект за защита на правата на нашите подобни на човешки същества братовчеди.
Изтекоха тринадесет години и в крайна сметка тяхната декларация най-сетне беше обсъдена в ООН. Беше приета безпрецедентна резолюция, според която бе извършена нова класификация и шимпанзетата бяха включени като членове на вида Homo. Значението на тази резолюция беше следното: човечеството се подразделяше на три отделни вида: Homo Sapiens, Homo troglotides и Homo paniscus. Човешките права бяха разделени на две широки категории — такива като право на живот, свобода и забрана да бъдат измъчвани, се отнасяха до всичките членове на вида Homo, други права — като търсене на щастие, религиозна свобода и собственост на земя бяха запазени изключително за Homo sapiens.
Разбира се, според правата на вида Homo, никой не можеше да убие шимпанзе с научноизследователска цел — дори не можеше да затвори шимпанзе в лаборатория. Много нации бяха изменили своя наказателно-процесуален кодекс и в определението за убийство се включваше и умъртвяването на шимпанзе.