Сам Доналдсън се навежда напред.
— Професор Хобсън, вашето откритие на вълната на душата може да бъде разглеждано като велик механизъм за освобождение на потиснатите хора, като окончателно доказателство, че всички мъже и жени се раждат равни. Как смятате, какъв ефект би имало откритието ви върху тоталитарните режими?
Хобсън отговаря учтиво:
— Извинете, но аз не съм професор.
Доналдсън:
— Приемам поправката ви. Ала не оттеглям въпроса си, господине! Какъв ефект ще имат вашите открития върху нарушението на човешките права в източна Украйна?
След секунда размисъл Хобсън отговаря:
— Приятно ми е да мисля, че съм нанесъл удар върху неравенството сред хората, разбира се. Но ми се струва, че способността ни да проявяваме нечовешко отношение към редица проблеми е надживявала всяко предизвикателство, издигнато пред нея в миналото.
Джордж Уил, разперил пръстите на ръцете си:
— Доктор Хобсън, средният американец, който се задъхва под бремето на хищните данъци, наложени от правителството, въобще не го е грижа за геополитическите аспекти на вашата изследователска дейност. Средният почтен американец иска да знае какви са характеристиките на живота след смъртта — казано на прост и ясен език.
Хобсън, примигвайки:
— Това въпрос ли е?
Уил:
— Това именно е въпросът, доктор Хобсън.
Хобсън бавно клати глава.
— Нямам никаква представа.
ГЛАВА 16
Фактът, че изведнъж бе станал знаменитост, не попречи на Питър да продължи традиционните вечери със Саркар в ресторанта на Готлиб. Ала той искаше да работи по специфичен проблем със Саркар, затова започна без предисловие:
— Как се създава изкуствен интелект? Ти работиш в тази област — как го правиш?
Саркар изглеждаше изненадан.
— Ами има много начини. Най-старият е методът на интервюто. Ако желаем някаква система да изготви финансов план, задаваме въпроси на експерти в областта на финансовото планиране. След това редуцираме отговорите до серия от правила, които могат да бъдат представени в компютърен код — „ако А и В са верни, направи С“.
— А какво ще кажеш за скенера, който моята компания направи за теб? Нима не правиш пълни мозъчни копия на отделно взети индивиди?
— Правим значителен прогрес в тази насока. Имаме прототип, наречен „Рикгрийн“, но още не сме готови да обявим публично резултатите си. Нали си гледал комика Рик Грийн?
— Разбира се.
— Направихме му пълна скенерна картина. Получената в резултат на тези изследвания система сега може да пуска шеги, който са толкова смешни, колкото и онези, разказвани от самия Рик. Ако системата получи достъп до терминала „Канадска преса“ или до новините, предоставяни от телеграфната агенция на САЩ, тя може да генерира хумор по зададена тема.
— Добре. Значи си в състояние да клонираш в силиция отделен човешки ум…
— Използвай термините на двадесет и първия век, Питър. Ние използваме галиев арсенид, не силиций.
— Както и да е.
— Ала ти попадна тъкмо в същността на проблема, което го прави така важен: намираме се на етапа, когато можем да клонираме отделен човешки ум — какъв срам, че подобна техника не е съществувала и не е направена скенерна картина на Стивън Хокинг. Но има наистина малко случаи на приложение, при които светът би се заинтересувал от знанията само на един човек. За повечето експертни системи ти е необходимо комбинираното знание на много специалисти, практикуващи в определена област. Засега не съществува начин да комбинираме Рик Грийн и Джери Щайнфелд, да речем. Нито пък можем да изградим комбинирана нервна мрежа тип Стивън Хокинг/Мордекай Алми. Макар че тази технология поражда у мен големи надежди, подозирам, че повечето от договорите, които ще сключим, ще са свързани със създаване на мозъчни дубликати от властни президенти на компании, които смятат, че наследниците им ще се интересуват от мнението им, когато те вече са мъртви.
Питър кимна разбиращо.
— Освен това — продължи Саркар, — пълните мозъчни копия се оказват ужасно разхищение на ресурси. Когато създадохме „Рикгрийн“, се интересувахме само от чувството му за хумор. Но системата ни дава всичко останало, което Рик знае, включително и подхода му при отглеждане на децата, безкрайни знания за детските влакчета, които са неговото хоби, дори и готварските му рецепти — а на тях никой здравомислещ човек не би искал да подражава.
— Не можа ли да сведеш работата си до изолирането на чувството му за хумор?
— Това е трудно. Уменията ни пораснаха и успяваме да разшифроваме какво прави всяка нервна мрежа, но между тях съществуват множество връзки. Когато се опитахме да изтрием частта, свързана с отглеждането на децата, открихме, че системата не може да създава шеги за живота в семейството.