— Но си в състояние да създадеш точен дубликат на отделен човешки ум в компютъра, нали?
— Това е съвършено нова техника, Питър. Но що се касае до въпроса, който ми зададе — да, досега дубликатите изглеждат точни.
— И можеш, поне до известна степен, да разшифроваш функциите на различните нервни връзки?
— Да — отговори Саркар. — Нека отново подчертая, че сме го изпитали единствено върху прототипа „Рикгрийн“ — а това е ограничен модел.
— И щом си идентифицирал определена функция, значи можеш да я изтриеш от цялостното мозъчно копие?
— Да, но трябва да се има предвид, че изтриването на едно нещо може да промени реакцията на друго, което не изглежда свързано с първо. Да. Бих казал, че на този етап можем да постигнем това.
— Добре — каза Питър. — Нека ти предложа един експеримент. Да речем, че направим две копия на отделен човешки ум. В едното от тях ще изключиш всичко, свързано с физическото тяло: хормонални реакции, сексуален нагон и останалите подобни неща. Във второто ще премахнеш всичко, свързано с дегенерацията на тялото, със страха от старостта, от смъртта и така нататък.
Саркар изяде едно еврейско кръгло хлебче.
— И какъв ще бъде смисълът на всичко това?
— Чрез първото копие ще отговорим на въпроса, който всички непрекъснато ми задават: какъв е наистина животът след смъртта? Какво от човешката психика може да се запази, отделно от тялото? И докато се занимаваме с първото копие, ми хрумна, че бихме могли да направим и второ — образ и подобие на същество, което знае, че е физически безсмъртно, като някой човек, преживял процеса на компанията „Живот безкрай“.
Саркар спря да дъвче и челюстта му увисна, разкривайки не особено приятната картина на полусдъвканата хапка.
— Това е… това е невероятно — измърмори той и почти се задави. — О, Аллах, що за идея!
— Ще можеш ли да го направиш?
— Може би — отговори Саркар. — Електронна есхатология. Каква концепция!
— Трябва да направиш две мозъчни копия.
— Разбира се, ще направим копието само веднъж. После просто ще го изкопираме два пъти.
— Искаш да кажеш, че ще го изкопираш още веднъж.
— Не, два пъти — възрази Саркар. — Не можеш да правиш експеримент, без да осъществяваш контрол. Знаеш, че е така.
— Да, имаш право — отговори Питър, леко объркан. — Както и да е. Ще направим едно копие, което бихме могли да променяме, за да представим живот след смъртта. Наречи го… наречи го Двойника на духа. Плюс още едно копие, с което ще имитираме безсмъртие.
— А третото ще го оставим непроменено — каза Саркар.
— Базова или по-скоро контролна версия, която може да се сравнява с истинския жив човек, за да сме сигурни, че двойниците запазват точността си с течение на времето.
— Идеално — възкликна Питър.
— Обаче знаеш ли, Питър, този експеримент не би имитирал непременно истинския живот след смъртта. Това е животът извън физическото тяло — но кой знае дали вълната на душата носи със себе си някои от спомените ни? Разбира се, ако не го прави, тогава всъщност тя не е смислено продължение на съществуването. Без нашите спомени, нашето минало, без онова, каквото сме били, вълната на душата би била нещо, което ние не ще приемем за продължение на същия човек.
— Зная — отговори Питър. — Но ако душата е такава, каквато хората вярват, че е — просто съзнанието, без тялото — тогава тази имитация поне ще ни даде някаква представа какво представлява подобна душа. Тогава бих могъл да отговоря нещо интелигентно, когато следващия път ме попитат: „Какво е всъщност животът след смъртта?“
Саркар кимна.
— Но защо искаш да изследваш безсмъртието?
— Преди известно време посетих една от лекциите на компанията „Живот безкрай“.
— Сериозно? Ти наистина не желаеш подобно нещо, нали?
— Ами… не зная. В известен смисъл това е интригуващо.
— Глупаво е.
— Може би… Но ми се струва, че с подобни изследвания ще убием с един куршум два заека.
— Може би — отговори Саркар. — Но кой ще бъде човекът, от когото ще направим копия?
— Какво ще кажеш за себе си? — попита Питър.
Саркар вдигна ръка.
— Не, не и аз. Последното нещо, което бих пожелал, е да живея вечно. Истинска радост е постижима единствено след смъртта; с нетърпение очаквам щастието душата ми да открие реализация на онзи свят. Не, ти измисли тези въпроси, Питър. Защо не използваме теб като оригинал?
Питър поглади брадичката си.
— Добре. Ако си съгласен да изпълниш този проект, аз съм готов както да го финансирам, така и да бъда морското свинче, върху което ще бъде извършен експериментът. — Той замълча. — Това наистина би отговорило на множество важни въпроси, Саркар. В края на краищата сега знаем, че е възможно физическо безсмъртие, а също така, че съществува някаква форма на живот след смъртта. Би трябвало да се срамуваме, ако предпочетем едното, а се окаже, че другото е много по-добро.