— Джонас — отвърна Кейти. — Казва се Джонас.
— Изобщо не ме интересува как са казва, по дяволите!
Кейти въздъхна и отиде да си направи чай.
Питър знаеше, че се държи подло. Не искаше да постъпва така. Беше се надявал, че тази вечер всичко ще премине добре, че животът им ще потече нормално и нещата ще потръгнат както досега.
Ала не беше станало така.
Тази вечер го доказа съвсем недвусмислено.
Повече не можеше да има нищо общо с нейните колеги. Дори и да го нямаше Ханс, лицата на тези хора напомняха на Питър какво беше направила тя — какво беше направил Ханс.
Питър чуваше как в кухнята Кейти почуква с лъжица порцелановата чаша, докато разбърква млякото в чая си.
— Няма ли да дойдеш при мен? — извика той.
Тя се показа на вратата. Лицето й беше безизразно.
Питър остави дистанционното управление и я погледна. Тя се опитваше да бъде храбра, да откликва на думите му. Той не искаше да се отнася подло с нея. Просто искаше нещата между тях да бъдат както преди.
— Съжалявам — изрече Питър.
Кейти кимна. Беше огорчена, но не се бе огънала.
— Зная.
ГЛАВА 18
Компанията на Саркар Мухамед за създаване на изкуствен интелект се наричаше „Огледален образ“. Офисите й бяха разположени в Конкорд, Онтарио, на север от Торонто. Питър се срещна със Саркар в събота сутринта и Саркар го заведе в новосъздаденото скенерно помещение. Първоначално стаята била обикновен офис. На мястото, където някога бе имало шкафове с документация, сега имаше вдлъбнатини. По-рано бе имало и прозорец, но сега го бяха затворили с големи листове шперплат, така че достъпът на светлина отвън бе прекъснат. Стените бяха облицовани с каучукова пяна с релеф на картон за яйца, която заглушаваше шума. В центъра на помещението имаше стар въртящ се зъболекарски стол, а край едната стена имаше поставка, върху която бяха подредени компютър, различни осцилоскопи и разни други апарати, включително и няколко стенда за изпитания на електронни платки.
Саркар направи знак на Питър да седне на зъболекарския стол и каза:
— Ще направим пълен запис на всичко в твоя мозък. — И постави шлема на скенера върху главата на Питър.
— L’chaim — каза Питър. — Готов съм.
Саркар окачи хлабаво каишката на шлема под брадичката на Питър и му направи знак да я стегне, после му подаде две малки слушалки и Литър си ги сложи. Накрая Саркар му подаде очилата, с които щеше да бъде проведен експериментът: те бяха специални и прожектираха отделни видеосигнали във всяко око.
— Дишай през носа — напомни му Саркар. — И се опитвай да преглъщаш колкото е възможно по-малко. Освен това се опитай и да не кашляш.
Питър кимна.
— О, и това не — предупреди го Саркар. — Не кимай. Ще приемам, че разбираш инструкциите ми, без да го потвърждаваш по някакъв начин. — Той се приближи към поставката с уредите и натисна няколко клавиша върху клавиатурата на компютъра. — В много отношения това ще е много по-сложно от записа на вълната на душата, напускаща тялото. В този случай ти търсеше просто каквато и да било електрическа активност в мозъка. Но сега трябва да имитираме работата на мозъка ти по милиард начини, да активираме всяка нервна мрежа в него — защото, естествено, повечето мрежи не са активни постоянно.
Той натисна още няколко клавиша.
— Добре, започнахме записа. Не се тревожи, ако през следващите няколко минути изпитваш желание да се размърдаш, за да се почувстваш по-удобно. Във всеки случай точно толкова време ще ни бъде необходимо да проверим измервателната апаратура. — Саркар прекара като че цяла вечност, наведен над контролния блок, после продължи: — А сега, както вече казахме, ще приемеш серия от входни данни. Някои от тях ще бъдат изречени устно — произнесени думи или звуци върху аудиолента. Някои ще бъдат визуални: ще видиш образи или думи, прожектирани в очите ти. Зная, че говориш френски и малко испански, някои от подаваните ти данни ще бъдат на тези езици. Съсредоточи се върху подаваната ти информация, но не се тревожи, ако умът ти се отклони от нея. Ако ти покажа дърво и това те накара да мислиш за гора, а гората те накара да си помислиш за хартия, хартията — за книжни самолетчета, самолетчетата — за повръщане, всичко ще е наред. Но недей да си налагаш създаването на връзки между понятията; това не е упражнение за изграждане на свободни асоциации. Ние просто искаме да запишем какви нервни мрежи съществуват в мозъка ти и какво ги възбужда. Готов ли си? Не ми кимай! Добре, да започваме.
Отначало Питър си помисли, че вижда стандартна серия от тестови образи, ала скоро стана ясно, че Саркар ги е заменил с образи, специфично свързани със самия Питър. Имаше картини с родителите на Питър, с къщата, където той и Кейти живееха сега, и онази, в която бяха живели преди, изгледи от вилата на Саркар, фотографията на Питър при завършването на гимназията, звукови клипове с гласа на Питър и Кейти и така нататък и така нататък, в ретроспективен стил „Това е твоят живот“, всичко това смесено с общи изгледи на езера, гори, игрища за футбол, прости математически уравнения, откъси от поетически творби, баналните въпроси от „Стар Трек“, популярна музика от времето, когато Питър беше тийнейджър, плюс произведения на изкуството, порнографски образи, плюс фотографии, излезли от фокус, които може би изобразяваха Ейбрахам Линкълн или някаква ловджийска хрътка, а може би не изобразяваха нищо.