— Изглежда, че и второто копие работи добре. А сега да се заемем с най-трудното от всички — с „Дух“, съществото, олицетворяващо живота след смъртта. — Той докосна още няколко клавиша и извика последния двойник.
— Здравей — каза отново той. — С теб разговаря Саркар Мухамед.
— Здравей, Саркар — отговори му изкуствен глас.
— Знаеш ли… знаеш ли кой си ти?
— Аз съм покойният, оплакван от всички Питър Хобсън.
Саркар се засмя.
— Точно така.
— Мир на душата му в RAM6 — добави изкуственият глас.
— Изглежда, че не си покрусен особено, че си мъртъв — отбеляза Саркар. — Как се чувстваш след смъртта?
— Дай ми малко време, за да свикна, и после ще ти разкажа.
Питър кимна. Това му изглеждаше доста справедливо предложение.
ГЛАВА 20
Два часът през нощта.
Както през повечето нощи, откакто Кейти му беше разказала за онова, Питър не можеше да заспи.
Поради някаква ирония на съдбата според стенния монитор „Хобсън“ Кейти се намираше във фазата REM на съня. Питър чуваше дишането й до себе си.
Бяха си легнали в 11:30. Преди два часа и половина. Достатъчно време човек да прочете къса книга или да изгледа някой дълъг филм; или ако е направил запис и е успял да пренавие лентата, да изгледа три епизода от едночасовите телевизионни сериали.
Ала Питър не беше направил нито едно от тези неща. Просто си лежеше в тъмното, от време на време се въртеше в леглото и се вслушваше в тихото бръмчене на вентилаторите върху нощните шкафчета.
Устата му беше пресъхнала, освен това му се ходеше по малка нужда. Измъкна се от леглото, излезе, без да пали лампата, от спалнята и тръгна надолу по стълбите. Отиде в банята на първия етаж, после влезе във всекидневната и седна на дивана.
Вертикалните щори на прозорците бяха затворени, но светлината от уличните лампи пред къщата все пак успяваше да се промъкне вътре. Светлинките от предпазните капачки върху контактите по стените се взираха в Питър като очи на робот. Най-различни други светлини, както и цифрите на часовника, блещукаха върху видеото. Питър опипа тапицерията на дивана и намери лъскавия черен модул на дистанционното управление. Пусна телевизора и започна да превключва каналите.
29-и канал от Бъфало, Ню Йорк: новини, реклами в духа на „Направи си сам, използвайки комплект универсални инструменти“. Гарантирано качество, връщаме парите, ако клиентите са недоволни от закупения комплект.
Канал 22 от телевизия „Кануест Глобал Нетуърк“ — „Нощна разходка“ — най-евтиният в света канадски сериал — един мъж с малка портативна видеокамера се разхожда нощем по улиците в центъра на града. Да се чуди човек как не са го обрали.
Канал 3, Бари, Онтарио. Повторение на „Стар Трек“. Питър обичаше играта „назови този епизод“ — достатъчни му бяха няколко кадъра. Този беше лесен — един от малкото в поредицата, свързан с определено място. Участваше и Джули Нюмар с руса перука. „Петъчно дете“. Едва ли представляваше нещо велико, но Питър знаеше, че след около десет минути Маккой щеше да започне да си напява класическата мелодия „Аз съм лекар, а не асансьор“. Той изчака да започне музиката, после отново превключи.
Канал 12 от френската мрежа СВС. На екрана се показа хубава жена. Питър знаеше от дълъг опит, че когато привлекателна жена се появи през нощта по френската мрежа, само след пет минути тя ще остане без сутиен. Помисли дали да не почака, но реши да превключи канала.
Канал 47, Торонто: отново информационно-рекламно предаване. Изкуствена коса, отглеждана по генетически път: косата (всъщност особена разновидност трева, която използва кафяв пигмент вместо хлорофил!) наистина ще порасте, така че дори плешивите мъже могат да чуят следната забележка от приятелите си: „Май е време да се подстрижеш, Джо“. Питър, който имаше плешивина с диаметър колкото хокейна шайба, се чудеше на суетността им. Но може би неговият тъст щеше да използва подобно нещо.
Отново превключи канала. ВВС Уърлд Сървис по СВС Нюсуърлд.
Репортаж за етническо напрежение в разкъсваната от военни конфликти Бразилия по СММ.
Информация от фондовата борса по телетекста.
Метеорологичната телевизионна мрежа с прогнозата за времето за утре — Окланд, Нова Зеландия — като че на някой в Канада му пукаше за това.
Питър въздъхна. Огромна пустош.
Докато картините прелитаха пред него, той си мислеше за двойниците си.
Саркар беше премахнал някои черти на две от електронните копия.
Той правеше редакция на облика им. Отстраняваше части, които не желаеше.
Може би и историята за изневярата на Кейти също можеше да бъде премахната.