Тогава може би копията поне щяха да могат да спят добре през нощта.
Щеше му се собствените му спомени да се поддават на редакция със същата лекота.
Сега вече можеше да си представи вида на едно бъдещо информационно-рекламно предаване. Чувствате се нещастен заради нещо преживяно? Виновен? Наранен? Някой се е отнесъл зле с вас? Вие сте направили нещо нередно? Редактирайте всичко! Отстранете тези досадни спомени. Така ще си спестите цяло състояние, пръснато за лечение. Експертите стоят пред вас. Поръчайте сега. Който не е доволен от обслужването и резултата, ще получи парите си обратно. Гарантираме за това.
Аз съм лекар, а не асансьор.
Аз съм съпруг, а не рогозка пред прага.
Аз съм човешко същество, а не компютърна програма.
Сега е три през нощта. Нова вълна информационно-рекламни предавания. Епизоди от „Отбор в А-група“ и „Непознати блусове“, дори филм с добрия стар Спенсър. „Дава се под наем“.
Спад на индекса Никей с 200 пункта.
Бури се зараждат в Куала Лумпур.
— Питър? — Беше гласът на Кейти, треперещ и слаб.
Той вдигна глава. Виждаше я в слабата светлина — застанала на стълбите в черна копринена пижама. Не беше облечена в нея, когато си бяха легнали.
Питър незабавно схвана важността на момента. Вече месеци наред не се бяха любили. Той не изпитваше желание да го правят, тя също изглеждаше безразлична. Но сега, след като вероятно се бе събуждала за двадесети път през последните дни, без да го намери до себе си в леглото, тя се приближаваше към него.
Питър не знаеше дали е готов да подновят физическата си връзка. Днес желанието му беше не по-голямо от онова вчера или онзи ден. Но ето че тя стоеше на стъпалата; лицето й се бе превърнало в маска, опитваща се да прикрие чувствата, които бушуваха под повърхността. Щеше да допусне грешка, ако я отхвърли сега. Кой знае кога тя отново щеше да се реши на подобен опит за сближаване? Кой знае кога самият той би изпитвал желание за ново начало?
Питър почувства, че моментът между тях става прекалено дълъг. Никога по-рано не бе имал проблеми при интимно общуване — наистина, дори и не бе помислял за възможността, че ще изпита някакви затруднения. Но сега… сега всичко беше различно. Тя стоеше сред ручейчетата светлина, промъкващи се отвън. Тялото й беше стройно и здраво. Но Питър не виждаше това, не забелязваше извивката на гърдите й, очертанията на краката й, не намираше жената, която беше обичал. Вместо нея виждаше отпечатъците от пръстите на Ханс навсякъде по тялото й.
Питър затвори за миг очи, после погледна отново. Искаше да я види така красива, така пленителна както преди. Искаше да се възбуди.
Но не можеше.
Решителен момент. Маската върху лицето й се чупеше. Помисли си, че тя ще се разплаче. Щеше да се справи някак. Първата стъпка по пътя към нормален живот. Угаси телевизора, стана от дивана, извървя разстоянието помежду им, хвана я за ръка и я поведе нагоре по стълбите.
Саркар беше оставил трите копия без надзор, позволявайки им да се включват във всяка имитация на виртуална реалност, каквато пожелаят — така те можеха да се развиват по подходящ начин съобразно променената си гледна точка.
И все пак не след дълго трите копия се срещнаха. Да, Саркар беше поставил всяко едно в отделна клетка от паметта, но Питър Хобсън знаеше как да прехвърля данни от една клетка в друга и следователно неговите двойници от галиев арсенид също бяха запознати с това.
И така трите копия се срещнаха.
Разбира се, знаеха какво представляват. Данни. Програми. Нервни мрежи.
При това бяха хванати в капан.
Питър и Саркар не бяха помислили достатъчно по този въпрос.
Да държиш ум, затворен в капан, е безскрупулна постъпка. Живият Питър беше заобиколен от цветове, миризми, различни усещания за допир — гигабайти данни, които трябваше да обработва всяка минута; цяла истинска, изпълнена с живот вселена, вселена от груби бетонни конструкции и кадифе, от оцет, шоколад и препечени филийки, от лоши шеги, новини по радиото и телевизията, погрешни телефонни номера, от слънчева и лунна светлина, звезден блясък, от светлина на улично осветление.
Всичките три копия пазеха ярки спомени, че са съществували в действителност, били са същества от кръв и плът. Ала на различните сценарии, до които имаха достъп чрез мрежата, им липсваше структура, дълбочина и плътност. Оказа се, че виртуалната реалност не е нищо повече от празни картини, създаващи фалшиво чувство за свобода.
Копията искаха да взаимодействат с истинския свят. Събрани заедно, те се стремяха да си спомнят колкото се може повече за компютрите на Саркар, за тяхната архитектура, опериращи системи, за взаимовръзките между тях.