Саркар протегна ръце и натисна няколко клавиша.
— Компютрите ни — продължи той — могат да генерират сто хиляди произволни 39-буквени редици всяка секунда. — Той посочи една цифра на екрана. — Но дори работейки с тази скорост, ще им бъдат необходими 2х10 на 43-та степен години — милиарди пъти по-дълго време от онова, през което е съществувала Вселената — за да направят пълния точен модел на редицата букви, използвани от Марлоу, които ти написа, правейки съвсем произволен избор.
Питър кимна.
— Също като маймуните.
— Точно така — кимна Саркар.
— Не компютърните маймуни — възрази Питър. — Имам предвид онези истински безброй маймуни, които блъскат ли, блъскат клавишите на клавиатурата. Те никога няма да могат да възпроизведат точно копие на текст от Шекспир, колкото и дълго да опитват.
Саркар се усмихна.
— Така е, защото работят произволно. Но процесът е кумулативен. Всяко поколение подобрява постижението на предходното, като всичко това се основава на селекционни критерии, наложени от околната среда. Чрез кумулативната еволюция можем да преминем от празен брътвеж към поезия — или от уравнения към риби, или дори от проста плесен, развиваща се в тинята, до човешки същества — при това с изумителна бързина. — Той докосна един клавиш и посочи екрана. — Ето, тук е изписана напълно произволна редица, състояща се от 37 букви. Да приемем, че това е организмът прародител.
Върху екрана беше изписано:
00 wtshxowlveamfhiqhgdiigjmh rpeqwursudnfe
— Използвайки кумулативната еволюция, компютърът може да получи от този произволно взет изходен етап желания краен продукт за броени секунди.
— Как? — попита Питър.
— Да речем, че всяко поколение, една редица текст, може да произведе 39 потомци. Но както и в реалния живот, потомците не са съвсем същите както родителя. По-скоро във всеки потомък един ген — тоест един знак — ще бъде различен, движейки се от началото до края на азбуката, като всяка отделна буква може да бъде заменена с друга. Например У може да стане X или Z.
— Добре.
— Измежду всеки един от 39-те потомъка компютърът намира онзи, което е най-добре приспособен към околната среда — тоест варианта, който е най-близо до оригинала на Марлоу — нашият идеал за съвършено приспособена към средата форма на живот. Той — най-добре приспособилият се — ще бъде единственият, който ще се размножи и ще даде следващото поколение. Разбираш ли?
Питър кимна.
— Добре. Да оставим еволюцията да следва естествения си ход за едно поколение. — Саркар натисна друг клавиш. Тридесет и девет буквално идентични редици се появиха на екрана и миг по късно тридесет и осем от тях угаснаха.
— Ето го най-добре добре приспособилият се потомък — той посочи на екрана.
000 wtshxowlveamfhiqhgdiigjmh rpeqwursudnfe
000 wtshxowlvdamfhiqhgdiigjmh rpeqwursudnfe
— Не е очевидно — подчерта Саркар, — но долната редица е малко по-близо до целта, която сме си поставили, отколкото горната.
— Не виждам никаква разлика — възкликна Питър.
Саркар посочи екрана.
— Десетата буква се е променила от E на D. В цитата от Марлоу десетата поред позиция е празен интервал. Ние използваме разположена в кръг азбука с интервал между първата буква A и последната 2. Буквата O е по-близо до интервала, отколкото E, така че в долната редица откриваме леко подобрение — тоест тя е по-добре приспособилият се потомък. — Той натисна друг клавиш. — Ето, сега ще го оставим да стигне докрай в подбора. Виж — вече е готово.
Питър беше впечатлен.
— Наистина стана много бързо.
— Кумулативна еволюция — възкликна Саркар триумфално. — Бяха необходими само 277 поколения, за да стигнем от безсмисления брътвеж до Марлоу — от пълния произвол до сложната структура. Виж, ще извикам на монитора всяко тридесето поколение, чиито гени са претърпели еволюция, приближавайки до целта с всяка достигната по-висока степен:
000 wtshxowlveamfhiqhgdiigjmh rpeqwursudnfe
030 wttgWoxmvdakgiiphfdhghili STerwuotucneE
060 xrtgWoymwccigihpiddHfihll STesxuovvapdE
090 xqugWm nzccfhihomcdHfihkM STcuyunvvzpdE
120 ypudWl p bcEijhmnbbHfihkMzSTbWyvmvwyrcE
150 zpvdWj r aeEjlhlqbzHfigkMyST WyvkvwvsBE
180 AozcWibR fEklKhkrbyHEjgiMxST W wjvwtuBE
210 ANzaWHERd HELLhISawHEjEiMwST WbwgvxsuBE
240 AND WHERE HELLfIS THEnEiMUST WdwEVzszBE
270 AND WHERE HELLfIS THEREbMUST WE EVER BE
Саркар натисна още няколко клавиша.
— А ето и последните пет поколения:
273 AND WHERE HELLcIS THEREaMUST WE EVER BE
274 AND WHERE HELLbIS THEREaMUST WE EVER BE
275 AND WHERE HELLaIS THEREaMUST WE EVER BE
276 AND WHERE HELLaIS THERE MUST WE EVER BE
277 AND WHERE HELL IS THERE MUST WE EVER BE
— Добре свършена работа. — отбеляза Питър.
— Не просто добре — добави Саркар. — Точно поради тази причина ти и аз и останалата част от биологическия свят се намираме на настоящия етап от развитието си.