— Оставям ви на мира, влюбени гълъбчета — рече Джасмин усмихнато.
Питър и Кейти й казаха „довиждане“, после се целунаха. В момента на този кратък контакт Питър почувства, че отново се зарежда с енергия. Вече три години ходеше с Кейти, но всяка прегръдка все още беше истинско чудо.
Когато се откъснаха един от друг, Питър попита:
— Какво смяташ да правиш до довечера?
— Мислех да се отбия до катедрата по изкуствата. Искам да видя дали няма да имам време за занятия по керамика, но това може да почака — заяви Кейти игриво. Всяка излишна флуоресцентна лампа над главите им бе угасена, за да се правят икономии, но усмивката на Кейти освети целия коридор. — Защо, какво предлагаш?
— Да дойдеш с мен в библиотеката.
Отново чудната й усмивка.
— Нито аз, нито ти сме особено тихи — подхвана Кейти. — Дори и да го направим някъде, където обикновено няма много хора — може би в сектора за канадска литература, шумът пак би обезпокоил доста хора.
Питър се разсмя и отново се наведе да я целуне.
— Може би след това — рече той. — Първо имам нужда от помощ за едно малко проучване. Моля.
Хванаха се за ръце и тръгнаха.
— Какво ще проучваме?
— Смъртта — отговори Питър.
Кейти разтвори широко очи.
— Защо?
— Днес присъствах на част от необходимия задължителен практикум, наблюдавах данните на ЕКГ-осцилоскопа по време на операция за освобождаване на сърце за трансплантация.
Очите й блеснаха.
— Звучи очарователно.
— Така беше, но…
— Какво „но“?
— Не мисля, че донорът беше мъртъв, преди да започнат да изваждат органите му.
— О, я стига! — възкликна Кейти, пусна ръката му и после леко го плесна по рамото.
— Говоря съвсем сериозно. Когато операцията започна, кръвното му налягане се повиши и сърдечният ритъм се усили. Това са класическите признаци на стрес — или дори болка. А те анестезираха тялото. Само си помисли: сложиха упойка на човек, за когото се предполага, че е умрял.
— Наистина ли?
— Да. И когато хирургът сряза перикардиума, пациентът се задъха.
— Боже мой! И какво направи хирургът?
— Нареди да инжектират още една доза мускулен парализатор, после продължи операцията. Изглежда, всички останали смятаха, че това е напълно в реда на нещата. Естествено, когато операцията завърши, донорът наистина беше мъртъв.
Излязоха от сградата „Лаш Милър“ и тръгнаха по улицата.
— И какво искаш да откриеш? — попита Кейти.
— Искам да разбера как определят, че някой е мъртъв, преди да започнат да изваждат органите му.
След около час Кейти влезе в кабината в библиотеката, където седеше Питър, и каза:
— Намерих нещо.
Той нетърпеливо вдигна глава.
Тя притегли един стол, седна до него и сложи в скута си някакъв тежък том.
— Това е книга, описваща всички процедури при трансплантация на органи. Проблемът при подобен род операции е, че никога не прекратяват изкуственото поддържане на жизнените функции на тялото. Ако го направят, качеството на органите ще се влоши. Следователно макар че донорите са обявени за мъртви, сърцата им никога не са спирали. По отношение на електрокардиограмата донорът, за когото се предполага, че е мъртъв, всъщност е жив като мен и теб.
Питър кимна възбудено. Беше се надявал, че ще намери тъкмо това.
— И как всъщност решават дали донорът е мъртъв?
— Един от начините е да пръснат леденостудена вода в ушите му.
— Шегуваш се!
— Не. Тук пише, че човек се стряска, дори да се намира в състояние на дълбока кома, и че това често причинява спонтанно повръщане.
— Това ли е единственият тест?
— Не. Например потриват повърхността на очната ябълка, за да проверят дали донорът се опитва да примигне. И изтеглят онова… как се казваше? С което им подават въздух.
— Ендотраехален вентилатор.
— Да — отговори Кейти. — Изтеглят го за известно време, за да видят дали нуждата от кислород ще накара донора да диша самостоятелно.
— А какво пише за електрокардиограмите?
— Виж, това е английска книга. Когато е била публикувана, законът не е изисквал ЕКГ-тата да бъдат задължителни за определяне дали донорът е мъртъв, или не.
— Невероятно! — възкликна Питър.
— Но тук, в Северна Америка, са задължителни, нали?
— Не знам. Но сигурно е така.
— Значи сърдечната дейност на донора, когото си видял днес, е щяла да спре, преди да вземат органите му.
— Може би — отвърна Питър. — Но когато имахме лекции за ЕКГ, професорът говореше за хора, чиято сърдечна дейност е спряла, а впоследствие са дали признаци на мозъчна активност.